Всъщност, мен лично, така мъжката като се говори, ме кефи. Въпросът е, че човек трябва да има достатъчо чувство за хумор, за да не го приема навътре.

Ще ти кажа един случай. Един път, леля ми ме помоли да й купя агне за курбан. Обиколих три села, но не намерих. Накрая се върнах за последно в един човек, който го нямаше в момента, но казаха, че имал агне. Беше се върнал. Не е нужно да вярваш, но просто го познах. Казах това е и го уговорих. Уредих колач и се върнах да го взема. Агнето само дойде. Не съм виждал подобно нещо. После, като го клаха, дори звук не чух. Имам чувството, че това животно прие съдбата си и знаеше всичко.

За дивите животни е вярно, но ако човек е специален и може да общува със силата. При положение, че сега няма глад и воини живеещи в гората също, не е оправдано да се убиват животните. Твърде малко са и твърде различни са нещата от миналото.

Вълчо не чете Кастанеда.