Виж, ще ти кажа какво излъчват според мен душите на тези хора... повечето от които предполагам са ти роднини.
И душите и очите им излъчват БЛЯСЪК - от мисълта за предстоящите дълги, зимни вечери прекарани до печката на чаша вино и пържола, или свинско със зеле...
Имаше едно представление в Народния, където Стефан Данаилов беше суровия баща, който страда заради изнежения си син и се опитваше да го превъзпитава, беше окачил едно агне /истинско одрано агне на сцената/ и го караше да вземе ножа и да реже, а синът, колкото и да се насилваше не успяваше да превъзмогне себе си и не можеше да го докосне дори. В очите на бащата той беше слаб, безхарактерен, неудачник и въобще провалил се мъж... Беше много драматична сцена... синът плаче, вие и се самосъжалява, бащата го бие и го влачи, а накрая и двамата реват и се окайват...
Много ме развълнува, и аз бях на път да ревна, защото в тази сцена беше отразено цялото противоречие на живота, което крещеше отвсякъде и ти бодеше очите и всяка мозъчна клетка и те оставяше онемял и втрещен за дълго от внезапното осъзнаване! На всичкото отгоре ми напомняше за отношенията ми с моите родители...
Та живота е груб... материята, казват, била груба и е в изострени отношения с духа, ние обаче, като йоги, знаем че не е точно така.
И все пак, животът в по-съществената си част се състои от хора по села градове и паланки, които пазаруват или си колят прасета по Коледа, пият ракия, трупат предмети и пари за да си купят други предмети с тях, правят секс със най-разнообразни чувства в душите си, или без, и от това се раждат деца, растат и... правят същото. И това е очарователно! Обичам да се любувам на циганите, защото при окаяното им положение, около тях витае аура на ЖИВОТ, който се е съхранявал в продължение на стотици години без те въобще да преминават през превземките и прогреса на цивилизацията, без да се страхуват нито от условностите на живота, нито от смъртта.
Айде, достатъчно се излагахме и лигавихме за днес
Btw, като малък си също толкова сладък!
|