Разбира се че на чопакабра му пречат подобни небивалици. Ама чуствам че неяма да е грях да пусна и следващия материал по въпроса. Знам че някои хора мразят да слушат какво то и да било нещо от категорията на свръхестествено, но това си е техен проблем на тяхното консервативното съзнание. Пускам следващия материал само за тия на които им е интересно.

Бигу (Отказ от храна и вода)

Някои хора повдигнаха въпроса за бигу (отказ от храна и вода). Такова явление като бигу съществува. То не само съществува в кръговете на култивиращите, но също и сред известно количество хора в нашето човешко общество. Има хора, които в течение на няколко години и дори повече от десет години не ядът, не пият, но продължават да живеят добре. Едни изкарват бигу като достижение на някакво ниво; други го разглеждат като проява на пречистване на тялото; трети считат, че това е процес на култивация на висши нива.
Всъщност не е нито едно от тях. Какво е тогава? В действителност бигу се явява специален култивационен метод прилаган при определени условия. А в какви именно условия се прилага? В древен Китай, особено в периода докато още не е имало религии, много култивиращи са практикували тайно, в уединение, уединявайки се в отдалечени планини или пещери, които са се намирали далече от населени места. В този случай е възниквал въпроса за снабдяването с храна. Ако човек не е използвал метода на бигу, той въобще не би могъл да се занимава с култивация и би умрял от глад и жажда. Пътувайки с кораб по течението на Янгдзъ, на изток от Чонгчин към Ухан, аз видях пещери в средните части на планините, от двете страни на Трите Клисури; такива се срещат и в много от известните планини. В миналото, след като се изкачи с помощта на въже и влезе в пещерата, практикуващия прерязвал въжето и оставал там да се култивира. Ако не успеел да се култивира, той не можел да избегне смъртта. Без вода, без храна, само при такива извънредни обстоятелства той прибягвал до този специфичен култивационен метод.
Много методи на практика са преминали такъв процес на унаследяване и предаване, затова те съдържат в себе си бигу, в много други методи на практика такова съдържание няма. Болшинството методи на практика, които се разпространяват днес в нашето общество нямат такова съдържание. Ние говорим, че човек трябва да се посвети само на една практика. Не трябва произволно да си постъпвате както ви е угодно. Струва ви се, че бигу е хубаво и се стремите към него. За какво ви е то? На някои им се струва, че е хубаво и у тях възниква любопитство, или може би им се струва, че тяхното Гонгфу (умение) е достатъчно добро, за да се покажат с него. Има хора с всевъзможен манталитет. Дори и ако този метод се използва в култивацията, това ще изисква култивиращия да изразходва собствената си енергия за да компенсира загубите в организма. Затова тук загубата е по-голяма от ползата! На всички е известно, че особено след формирането на религиите, човек е снабдяван с храна и чай по времето на периода на седене в транс или уединената култивация в манастирите. Нещо повече, ние се занимаваме с култивация в обществото на обикновените хора и вие въобще не е нужно да използвате този метод. Освен това, във вашата школа няма такъв метод и вие не следва да правите всичко каквото ви хрумне. Ако действително искате да прибегнете към бигу, тогава постъпвайте както искате. Доколкото знам, обикновено когато майстор преподава висше ниво практика и истински напътства един ученик, и ако неговата школа включва бигу, това явление може да се появи. Такъв метод обаче, не може да се популяризира и обикновено занятията с ученика се провеждат тайно или индивидуално.
Сега има чигонг майстори които също учат хората на бигу. Научили ли са някого на това? В крайна сметка, никого. Виждам, че много хора лежат в болниците и живота на немалко от тях виси на косъм. Тогава защо възниква такава ситуация? Нима не съществува явлението на бигу? Да, съществува. Но трябва да се отбележи, че произволно да нарушава състоянието на обикновеното човешко общество не се позволява на никого. Да не говорим за това колко много хора в цялата няма да има нужда да ядат и да пият, да вземем дори Чангчун, ако всички там не ядът и пият, според мен всичко би било далеч по-просто. Тогава няма да е нужно да се притесняваме с приготвянето на храна. Селяните обработват земята не щадейки сили. Ако изведнъж всички престанат да ядът, това действително ще направи нещата далеч по-прости: хората само ще работят без да има нужда да ядът. Възможно ли е това? Ще продължава ли това да е все още човешко общество? Отговорът непременно ще е отрицателен. Недопустимо е такова нещо широкомащабно да се намесва в обикновеното човешко общество.
Когато някои чигонг майстори обучават бигу, живота на много хора е в опасност. Има хора дето са просто привързани в преследването си на бигу (отказване от храна). При все това, тази привързаност все още не е отстранена сред многото други привързаности присъщи на обикновените хора. Устата на такъв човек ще се напълни със слюнка, когато види вкусна храна. Веднъж възникне ли това желание, той няма да може да го контролира, вълнува се, иска му се да яде. Той вече не е в състояние да усмири апетита си и чувства глад ако не поеме някаква храна. Но ако яде ще повърне. Тъй като не може да яде, той силно ще се обезпокои и доста ще се уплаши. Много хора са хоспитализирани и фактически живота на много хора е в опасност. Има такива които ме търсят и искат от мен да оправя тези забъркани случаи, но аз нямам желание да го правя. Някои чигонг майстори просто правят нещата безотговорно. Никой няма желание да им оправя бъркотията.
Освен това, ако с вас се случи нещо в хода на бигу, не означава ли, че вие самите сте си го търсили? Ние говорим, че такива явления съществуват, но това не е състояние появяващо се на някакво си високо ниво и не е някакво особено достижение. Това е само метод на практика използван в особени условия. Да се разпространява на широко обаче, не може. Много се стремят към бигу и го класифицират, като бигу и полу-бигу, разделят го и на различни нива. Едни твърдят, че имат нужда да пият само вода, други – само да ядът плодове. Всичко това е фалшиво бигу. Такива могат да си твърдят, но дълго не могат да устоят. Истинския практикуващ ще стои в планинска пещера без да пие, без да яде – това е истинско бигу.