За тази любов за която говориш, не може да се разказва. Нито може да се измерва. Има само един начин да разбереш докъде си и това е лекотата с която минаваш през болезнените и травмиращи ситуации. Медитирай върху това, после се сети точно когато ти е най- трудно. Използвай разкаянието за да изобличиш грешният подход към битието, което е проникнато от божественост и никога не е случайно, нито е в твои ущърб. После използвай молитвата за да пречистиш сърцето и да получиш подкрепа свише. И накрая багодари и обичай човека или ситуацията, които са ти помогнали да коригираш грешките допуснати сега или някога си... Една обида от близък човек, ще трябва да неутрализираш по този метод, не по- малко от няколкостотин пъти в рамките на няколко дни. Т.е. ти прощаваш, обичаш, но след малко тази обида се появява пак в ума и всичко започва отначало. Тази обида не е тази обида, това е събирателната точка на безброи обиди получени в много животи. Един по един пластовете се отварят и всичко започва да излиза. С всяка прошка ти ставаш по- свободен човек, защото истината на космоса е, че човек никога няма истински врагове. Ето, вместо да си говорим за любовта, нека направо се натопим в нея. Това може да се приложи по отношение на всяка една подробност в нашият живот, която предизвиква дискомфорт, та чак до големите житейски дилеми. На много малко хора им стиска. И на мен не ми стиска, но не ми се дава избор. Доколкото мога шикалкавя, но пред угрозата да пострадам много или пък близките, се налага. Така, че смело напред. Ободряващата новина е, че по- лесно няма да става. Всяко справяне със ситуация отваря нови нива на съзнание и нова енергия от центровете. Отговорността става по- голяма, структорите по- мащабни и мандалото пада преди да можеш да си кажеш името. Но има нещо, което печелиш и то няма цена. Няма да говроим за него.
Поздрави.