Любовта от нищо не зависи.
Хората непрекъснато искат да променят другите, например да им казват какво да ядат, включително и с внушаване на чувство за вина. Но това е валидно не само за храната но за всичко и почти за всеки. Понеже вътрешният глас е напълно безпристрастен и това, което казва в повечето случаи е - "Ти си кръгла нула, една илюзия и нищо повече", човек бидейки точно това и нищо повече от един нещастник, отказва да се заеме със себе си, но с всичката си енергия се заема с другите. За да узакони собствените си глупости с които да заглуши вътрешният глас, който му повтаря, че е един непрокопсал нещастник, той не спира да се бори, да направи колкото се може повече хора като него. Това е естествено заложено в човешката природа и не може да се избегне. Все някога човек трябва да направи пробива и да започне със себе си. Тогава ще види, че този който се ядосва на различието на другите е само едно его, а зад егото се намира истинският Аз, който не зависи от нищо. Ясно се вижда, че има безброи хора и безброи траектории по които те се движат. Тези траектории минават по най- различни посоки и се преплитат по много сложен начин. Това е индивидуалният път в Цялото, по който всеки върви. Никога не знаем кой какво е минал и какви уроци му предстоят. Ние дори за себе си не знаем това...как тогава да решаваме кое е добро за другите?!
Аз знам, че срещата с някой дори и за дълго, все пак е един миг в безкрая на космоса. Той никога няма да се повтори. Не желая да пропилявам времето и енергията си това да направя от жената парцал с който да си трия краката. Много е удобно, но предпочитам истинските неща. Първо се започва с цигарите, после е храната, после е мисленето и т.н. Красотата на живота е в живеенето, а желанието да контролираме я унищожава.
Любовта от нищо не зависи, хората обаче я натоварват с условия, с морални принципи и какво ли не, те желаят да я контролират. Любовта не е нещо, което е наше, напротив ние Й принадлежим. На най- вътрешно ниво, светът е чувство и това чувство е любов. То не е нито мое, нито твое, то може да само да преминава през мен, през теб, през всеки човек.
Какво са всичките тези думи, дали са истина или лъжа? Дали са за теб или за някой друг? Във всеки случай, ако една истина може да се изкаже с думи, то не й е чиста работата на тази истина. Какво са тези думи?..трохи по пода, събери ги с метлата...
|