хлебарките, червеите, змиите си ги хапват по света

всъщност инстинктите са много гъвкави и не си мисли че щом сега ти е жал за свинята, то ако се беше родил преди преди 100 години пак щеше да е така.

сега обаче ще кажа една ерес, заради която сигурно много ревностни вегетарианци/еколози биха ме изправили до стената
а именно: всички природни творения (и човека в това число) бъкат от бъгове и неустойчивости. това че творенията на природата са съвършенни е мит, особено обичан от вегетата и екотата. а когато все пак някои от в/е забележи бъг в природно творение, то веднага за това се обвинява Човека, с неговото богохулно поведение. аз обаче ще обърна внимание на някои по-незабележими бъгове, които касаят темата. на първо място това е любовта към някои животни и вземането на домашни любимци. това поведение на хората е чист бъг, макар че като всеки един бъг понякога и то може да донесе полза. да обясня все пак защо е бъг. аз смятам че любовта към животните е бъг в родителските инстинкти. мозъкът на човека се формира на закрито, и няма как инстинктите да бъдат заложени пряко, например няма как да ти се каже "гони женските", понеже още не си виждал бял свят, да не говорим за женска. затова инстинктите се залагат в най-най-общ вид, като след това мозъка има трудната задача да открие кой обект на какво от реалния живот съответства. затова родителските инстинкти се задават с обект "нещо малко, глуповато, издава високочестотни звуци", като отделен въпрос е че понятията в това изречение трябва да се определят по същия начин. с една дума, това е все едно да наяучиш чужд език по тълковния му речник, без никаква помощ. погледнете само поведението на човек спрямо домашния му любимец - говори му като на дете, като по същия начин прави гласа си тънак(защо това се прави оставям за домашно). ето защо бозайниците (особено дребните) са много по-предпочитани като домашни любимци. мисля дори че еволюцията на котките е тръгнала в посока "професионален домашен любимец", затова и мяукат тънко, подобно на бебешки глас. а защо все пак казах че този бъг носи понякога полза - ами защото често децата убиват домашния си любимец от родителска грешка, аз лично съм убил две мои котки без да искам. така човек придобива родителски опит, без да го плаща с живота на някое от децата си.
но отвращението от убийството далеч не е само в това. мисля че основното отвращение от убийството се формира за да ни предпази от необосновано насилие. а в това има огромен смисъл - всяко необосновано насилие е реален риск и може да се заплати с живота или здравето.
друга възможна причина да не искаме да убиваме - бъг в инстинкта "кой е от нашите".
въобще причини да не искаме да убиваме много. една също не маловажна причина е че не гладуваме. гладният човек е доста по агресивен, познай защо