|
Малко пресилени и крайни ми се струват някои постановки и изводи,но вижте сами:
Храни-мутанти пълзят към нас
Еколози откриват нарушения при научни опити. Нито един държавен орган не провер ява на границата влизат ли генно модифицирани растения и продукти в страната
Целта на експеримента е да се докаже, че генно модифицираните (ГМ) семена са безопасни и могат да се продават масово на пазара. "Пионер" прави опити една година и се отказва. Опитите на "Монсанто", която от 1 февруари 2004 г. закрива офиса си у нас, продължават до 2003 г. Изненадващо те са прекратени, без да е поискано разрешение от властите за пускане в търговската мрежа на семената-мутанти. Според наблюдателите, корпорациите са сменили тактиката и са упражнили натиск върху правителството за приемане на закон. Той ще
отмени тоталната забрана за вноса на мутанти, която в момента съществува
"Едно от условията, които поставихме на производителите на трансгенна царевица, е да се изолира от традиционната. И това стана в действителност", заявява във филма акад. Атанас Атанасов директор на "Агробиоинститута", наблюдаващ опитите. Съгласно международните изисквания между блоковете трябва да има минимум 50 метра разстояние, за да не се опрашват с мутирали отглежданите по биологичен начин култури.
"Няма поставени никакви ограничения от фирмите-производителки на семена. Не се изисква и пространствена изолации на блоковете с ГМ-царевица", обяснява във филма Стоян Добрев, председател на кооперация "Атила Зафиров" от силистренското село Зафирово.
В писмо до парламента ексминистърът на земеделието декларира, че у нас не се внасят семена-мутанти. Два месеца по-късно с писмо № 0201-365 от 8 юли 2000 г. Венцислав Върбанов признава, че това се прави. И обяснява, че едно от условията към фирмите-доставчици е да съдействат за продажбата на царевицата извън страната и Евросъюза.
"Имахме договор с разградската фирма "Амилум" да изкупува и изнася реколтата ни. Първата година я взеха, но следващата не.", оплаква се Стоян Добрев Затова кооперацията започва да продава ГМ-царевицата на други фирми в страната за фураж и за нишесте.
Има и друго условие реколта от експерименталната царевица да се съхранява в отделни складове. Поради липса на място, производители събират двата вида продукция заедно.
Пропуските в наблюденията на експеримента поставят въпроса
контролира ли се вносът на генно изменени семена и храни
Екип на "Монитор" установи, че такъв контрол на практика почти няма. Вносителите сами трябва да декларират, че стоките им не са генно изменени. Документи парафират търговците на семена за посев на царевица и на фураж. Съвсем отскоро вносителите на царевица за пуканки от САЩ също подписват декларации, съобщиха от здравното ведомство. Във всички останали случаи никой не знае какво влиза в страната. И за трите стоки забраните се наложени заради инциденти в Европа, Щатите и Канада. У нас и да има пострадали с ГМ-храни, никой не го знае, защото не са правени изследвания.
Два дни бяха нужни на Национална ветеринарно-медицинска служба (НВМС), за да констатира, че не проверява дали вносните животните (или месото от такива) са хранени с фураж, съдържащ ГМ-растения.
"У нас само са правени опити с растения. Те обаче се проверяват от фито-санитарния контрол", обясни по телефона за "Монитор" д-р Илиян Костов директор на НВМС. Ръководената от него институция следяла дали не се вкарват фуражи със заразни болести и остатъци от препарати след лечение на животните. А също така месокостните брашна за"луда крава".
Генералният директор на фито-санитарния контрол Петър Николов на практика отрече твърдението на Костов. "Ние изпитваме препаратите за растителна защита, които се използват при третиране на площи, засети с ГМ-растения", обясни Николов. Институцията изпитвала новите химикали и, ако не са токсични, ги регистрират. В бумагите са вписани хербицидите "Раундъп" и "Баста" на "Монсанто" и "Пионер".
По закон човешките храни се проверяват от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" към здравното министерство. Контролът по границата се прави от ХЕИ, която е на пряко подчинение на дирекцията.
"Сега у нас няма разрешение за внос на генно изменени храни или съставки, съдържащи изменени организми. Представителите на ХЕИ на границата
правят проверка, само ако се усъмнят в нещо",
заяви за "Монитор" Светлана Черкезова главен експерт в дирекцията.Според нея инспекцията не разполага се техника, чрез която да докаже дали дадена храна съдържа ГМО. Такава тепърва ще се купува с пари по програмата ФАР.
Няма и нормативен документ, който да задължава ХЕИ да проверява дали внасяните храни са произведени от ГМ-растения или от животни, хранени с тях. В края на миналата година са приети промени в Закона за храните, които за първи път въвеждат процедура за издаване на разрешение за внос на такива храни у нас. Те евфемистично са наречени "нови".
Контролът ГМ-семена да не влизат в България е възложен на дирекция "Апробация и семеконтрол" към земеделнското ведомство. За "Монитор" неговата шефка Мая Янкулова заяви: "Досега у нас са изпитвани два сорта царевица на "Монсанто" и един на "Пионер", но те все още не са вписани в нашата официална сортова листа." Тя обясни още, че за да влязат в тази листа, семената на съответната култура трябва да преминат много тежка процедура на изпитване в лабораторни условия. Ако са безопасни, се включва в списъка.
Няма законово изискване и за стандартизирането на модифицираните растения и храните от тях, научи още "Монитор". "Генно изменените организми
не се стандартизират
От 1997 г. у нас започна въвеждането на стандартите за вземане на проби за контрол над биотехнологичните продукти,", заяви за "Монитор" Ивелин Буров председател на Българския институт по стандартизация. Той обясни, че действащите у нас 7 документа съдържат правила за вземане на проби от генетично изменени вируси, растения и микроорганизми. А също така мониторинг на ефекта от употребата им върху околната среда. В момента са в процес на разработка 15 стандарта за методи на изпитване и за анализ на генно модифицирани организми, каза още Ивелин Буров.
Евронорми
Общността има влязло в сила законодателство за ГМО от началото на 90-те години. Тази законодателна рамка бе развивана и разширявана. ЕС въведе специфично за ГМО законодателство, предназначено да пази здравето на неговите граждани и околната среда, като същевременно създаваше и единен пазар на биотехнологиите.
… Директива 2001/18/EC въвежда в практиката процес на поетапно одобрение за всеки отделен случай на оценяване на рисковете за човешкото здраве и околната среда, преди даден ГМО или продукт, съдържащ ГМО, например царевица, домати, или микроорганизми, да бъде пуснат на пазара.
Из Меморандум 02/160,
Брюксел, 1 юли 2003
ГМО - новата мъка на България
Законът за генетично модифицираните организми ще бръкне силно в живо та на всеки гражданин у нас, без значение дали това ще му стане ясно
Майа Янкова
ГМО е съкращението на термина "генетично модифициран организъм". Което значи, че чрез взаимодействие на различни гени от различни организми (било клетки, било други биологични единици) е получен съвършено нов, непознат до този момент, вид организъм, способен също да се възпроизвежда.
Вземат, да кажем, клетка от домат, вкарват є ген на риба, пиле или друго животно. В резултат на тази намеса израства нещо, което на външен вид пак е домат, но не съвсем. Може да е по-голям или по-малък, по-сух или по-сочен, по-червен или по-жълт, по-траен, студоустойчив или не това зависи от конкретното ДНК-съчетание. Целта на експеримента е ГМ-доматът (генно модифицираният зеленчук) да е с по-добри качества от домата-родител.
Светът не е единен в отношението си към ГМО. САЩ започват глобалната промяна в земеделието през 1994 г. с въвеждането на домати "Flavr Savr". В Европейския съюз дълги години е в сила фактически мораториум за внос и производство на каквито и да е ГМ-продукти, който сега се заменя с изключително тежки процедури за преодоляване, така че европейската предпазливост е почти непробиваема практически. В Световната търговска организация е в ход дело на САЩ и други по-малки държави срещу ЕС по повод на забраните за ГМО.
Тази седмица предстои приемането на първо четене от парламента на Закон за генетично модифицираните организми. Той трябва да въведе правилата за работа у нас с ГМО, за търгуването с тях, за превоза и износа им, за контролирането на тези и други дейности. Идеята е всичко, свързано с ГМО, да бъде поставено под строг контрол, за да се избегнат опасностите за човешкото здраве и околната среда.
Единственото изследване на общественото мнение у нас за производството, разпространението и употребата на ГМО е направено през лятото на 2000 г. от НЦИОМ. То показва, че огромното мнозинство българи 92%, не знаят дали в родината ни се произвеждат такива храни, 89% не знаят дали се продават.
Колкото "нещото" е по-неизвестно и по-неясно, толкова е по-плашещо, казва проф. Иван Минков.
В новия закон са неразбираеми и термините, и въвежданите процедури. Той не е направен, за да бъде разбран от простолюдието и не това е целта му. Проблемът е, че няма как да бъде разбран и от почти всички депутати, които ще го гласуват. Остава безалтернативната възможност българското общество да се довери на авторите-специалисти.
Един от вносителите и водещ в работната група по проекта е акад. Атанас Атанасов, директор на "Агробиоинститут" към Министерство на земеделието. Пред "Монитор" той призна, че между двете четения могат да се прецизират някои термини, които предизвикват не само словесно, но и фактическо объркване. Прави се например разлика между "продукт" и "храна" и храните се изключват от приложното поле на закона. Но "рекомбинираните" картоф, домат или плод се явяват ГМ-продукти и храна в същото време.
Още по-сериозен е проблемът с механизмите, които се въвеждат за постигането на желания контрол. Текстовете на проекта на места дословно възпроизвеждат евродирективи по въпроса. В Европа тежките бариери са вдигнати, за да не могат да се прескачат. У нас множеството степени на разрешителния режим биха обслужили по-скоро нечии чиновнически апетити. Сложността на закона поставя под въпрос и неговото прилагане. То ще бъде жива мъка и за самите негови бащи и радетели.
"Този последен вариант на проекта е доста по-добър от предходните, друг е въпросът как ще се изпълняват нормите", смята Калин Анастасов. Неговото екосдружение настоява да се заложи още повече на засилването на
обществения контрол. В държавната комисия по ГМО не е предвидено да участва нито един представител на неправителствена организация. От друга страна, трудно ще се осъществят изискванията за информиране на хората чрез задължителните етикети върху ГМ-продуктите, тъй като у нас няма дори лаборатория за такива изследвания за царевицата, за соята например, казва екологът.
"Неприятните ми прогнози вече започнаха да се сбъдват. В петък БНТ разпространи новината, че германският министър на земеделието е обещал на министър Дикме да купуват наше розово масло, но ако Нe e от ГМ-рози", съобщи проф. Танев, питайки какво би станало, ако някой реши да бърка в ДНК и на лозите ни.
Хранителна добавка убива 37 души в САЩ
Аферата "Старлинк" избухва заради болести, причинени от ГМ-брашно в зърнени закуски
Тамара Шишманова
В края на 80-те години на миналия век в САЩ от хранителна добавка умират 37 души, а други над 1500 стават трайни инвалиди. За това съобщават стотици чуждестранни публикации в интернет.
През 1989 г. компанията на японеца Шова Денко (Showa Denko) произвежда генно модифициран вариант на аминокиселината L-tryptophan, която се използва широко като хранителна добавка. При производството генът, който е трябвало да увеличи добива на L-tryptophan, е бил съчетан с ДНК на бактерия и впоследствие изваден от нея. Продуктът е пуснат на пазара в САЩ. За броени месеци генетично изменената добавка причинява необичайна болест, наречена EMS, която води до фаталните последици. Предполага се, че ГМ-бактерията по някакъв начин е била замърсена в рекомбинативния ДНК-процес.
Компанията унищожава всички проби с ГМО веднага след като проблемът е идентифициран и съобщен в медиите, така че назначеното разследване върху дейността є не може да стигне до окончателни заключения. Шова Денко е изплатил над $2 млн. обезщетения на пострадалите от EMS.
Година по-късно гръмва аферата "Старлинк". В сп. "Нейчър" от 20 май 1999 г. се съобщава, че полените на генно модифицирана Bt-царевица, произвеждана от "Монсанто", "Новартис" и "Пайъниър", унищожават гъсениците на пеперудата "Монарх". Изследването е на колектив от Корнелския униоверситет (Ню Йорк) и показва, че 44% от гъсеници, хранени с листа от Bt царевица, са умрели.
"Монсанто" и "Новартис" не предоставят собствени изследвания, като казват,че според тях подобни данни не са необходими. Те излизат със становище, че в царевицата живеят много малко представители на тази пеперуда.
През 2002 г. корпорацията "Авентис" е заставена да изкупи цялата продукция от ГМ-зърно "Старлинк", разработено в нейните лаборатории в "Рисърч Трайангъл парк" и пуснато на американския пазар. Брашното от това зърно е било използвано при производството на над 300 продукта, сред които и някои видове от популярните у нас зърнени закуски "Корнфлейкс". Разследването започва, когато 44 души, консумирали ядки, брашна и други продукти от царевичен произход с марката на "Крафт", заболяват. "Авентис" е принудена да изкупи обратно над 451 милиона бушела «Старлинк».
Фермери от САЩ и Канада за ГМ-зърното:
- Европа и Япония не желаят да купуват тази пшеница.
- Не си дадохме сметка за проблема, идващ от кръстосаното опрашване.
- Веднъж внедрена, тази технология не се поддава на контрол.
- Няма да имате собствено зърно за посев. Ставате крепостни селяни и се връщате към феодалния строй.
- Не ги допускайте във вашата страна! Изчакайте да се докаже, че са безопасни!
Из филма "Зърното на истината" на Грийнпийс, 2001, разпространен от ANPED (мрежа от неправителствени организации основно в Северното полукълбо)
Агробиоинститутът
Агробиоинститутът (АБИ) към Националния център за аграрни науки на Министерството на земеделието и горите е създаден с постановление на Министерския съвет от 15 декември 2000 г. на основата на Института по цветарство, Комплексната опитна станция по картофите и лена и НИИ по генно инженерство. Негов директор е акад. Атанас Атанасов, преди това шеф на института по генно инженерство.
През декември 2003 г. АБИ и Биологическият факултет на Софийския университет създават Български биотехнологически информационен център с финансовата подкрепа на Отдела по земеделие на САЩ (USDA) и на Международната служба за биотехнологични приложения (ISAAA), която си поставя за цел "да убеди бедните и гладни народи в преимуществата на ГМО" според заглавната страница на сайта є. При откриването на ББИЦ посланикът на САЩ Джеймс Пардю връчва сертификат за финансова помощ от $10 000, който е първата част от анонсирани $70 000.
През май 2003 г. при откриването на "Агробиотех парк" ООД със съдружници АБИ и СУ "Св. Климент Охридски" посланик Пардю дарява $200 000 за съоръжения за почвени и ДНК-анализи. МЗГ предоставя 210 000 евро за ремонт на сградата за биологическия факултет на СУ.
Акад. Атанас Атанасов, директор на Агробиоинститут (АБИ) към Националния център за аграрни науки на Министерството на земеделието и горите:
"Решават се кардинални за човечеството проблеми. Първият е свързан с изхранването на хората от третия свят и с подобряване на качеството на храната в развитите страни. Вторият засяга здравеопазването. Третият е екологическият, произтича от затоплянето и замърсяването на планетата. Големите резерви са в природното разнообразие на земята, от което хората познават малка част, а още по-малка използват в ежедневието си само 80 растения. Генното инженерство пък позволява да се подобрява продуктивността на съществуващите култури и сортове, да се увеличава тяхната устойчивост на стресови фактори суша, измръзване и т.н."
Проф. д-р Иван Минков от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски":
"Отношението към ГМ-продуктите в различните страни е различно. Например:
САЩ и Канада продуктът е безопасен, докато не се докаже, че е опасен
Англия продуктът е опасен, докато не се докаже, че е безопасен
Германия продуктът е опасен, дори да се докаже, че е безопасен
Австрия продуктът е опасен, особено ако се докаже, че е безопасен
Индия продуктът е безопасен, дори да се докаже, че е опасен
Етиопия продуктът е безопасен, особено ако се докаже, че е опасен
Либия продуктът е опасен, дори още да не е създаден."
Проф. д-р Георги Танев, бивш министър на земеделието:
"Вятър може да отвее полена на ГМ-култури къде ли не. Така се "модифицират" други култури, стига се до "подобряване" и на плевелите, които стават неизтребими, застрашено е биоразнообразието, задължително за добро земеделие. Има и "скачащи" гени, които често се местят самоволно на най-причудливи места, макар и безвредно. Но няма гаранции, че комбинацията "нов" и "скачащ" ген на ново място няма да докара болест. Публикация в интернет за учени, сигнализира, че ГМ царевица, изходна за производството на витамин С, е довела до липса на определен ензим, заради което витаминът не се разтваря в кръвта. Това доказва, че тя е вредна за здравето, защото блокира усвояването на витамина.
Калин Анастасов от регионалното движение "Еко югозапад" в Благоевград:
"Реколтата с биологични български продукти е доказано по-добра и предимствата на ГМО не са ни необходими.
Без ясна земеделска стратегия България много лесно може да бъде обсебена от ГМО поради малката си територия и възможността тези организми да се разпространяват по въздуха с непредвидими ефекти. Екоземеделието може да стане утопия у нас, а цялата страна да бъде заразена от суперплевели. Рискуваме да загубим високите хранителни качества на българските продукти. Въобще да не говорим за заплахите за биоразнообразието и за човешкото здраве или за присъединяването ни към Европа. Затова е много важно да се изгради добре функционираща система за контрол."
|
Още за генно модифицираните храни...