|
Вегетарианството – път към по-хуманно общество
В речника за чужди думи в българския език за думата вегетариански откриваме, че произлиза от латинската дума vegetalis, означаваща растителен.
Понятието вегетариански (vegetarian) е въведено от Британската Вегетарианска Асоциация през 1842 г. Значението, което се влага в него включва един балансиран, философски и морален начин на живот, което е много повече от диета включваща плодове и зеленчуци.
Повечето от вегетарианците са хора осъзнали, че стремежът към мирно и хуманно общество започва с премахване на насилието в нашите сърца. Вегетарианството е една естествена стъпка към по-добро общество и хората търсещи истината в своя живот стават вегетарианци, подобно на велики мислители, философи и творци като Питагор, Сократ, Плато, Плутарх, Цар Ашока, Леонардо да Винчи, Джон Милтън, Сър Исаак Нютон, Волтер, Бенджамин Франклин, Ж.Ж.Русо, Ламартин, Лев Толстой, Джордж Бърнард Шоу, Махатма Ганди, А.Швайцер, А.Айнщайн и мн.др.
Вегетарианството е здравословен начин на живот, способен да предотврати много от така наречените болести на цивилизацията, като хипертония, сърдечно съдови заболявания, атеросклероза, рак, затлъстяване и др. Напоследък учените представят все повече данни за връзката между месните храни и тези заболявания. Според Американската Медицинска Асоциация: “ 90 до 97 % от сърдечните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез вегетарианска диета. Много научни проучвания показват, че след тютюнопушенето и алкохола, консумацията на месо е най-главната причина за смъртността в Западна Европа, САЩ, Австралия и др. развити индустриално страни.
Човешкият организъм не е приспособен да се справи с излишъка от животински мазнини и холестерол. При наличие на излишен холестерол, той се отлага в стените на артериите, като стеснява лумена им, от което намалява притока на кръв към органите и тъканите на организма. Като резултат от това се получават увреждания на жизнено важни органи, като сърце – исхемична болест на сърцето, мозък – исхемични инсулти, черен дроб – мастна дегенерация, други органи – нарушена функция, мастни отлагания или инфаркти. По-тесният лумен на кръвоносните съдове, води до увеличаване на съпротивлението им, а от тук до повишаване на кръвното налягане, което допълнително натоварва сърдечният мускул. Холестеролът е съставна част на най – често срещаните жлъчни камъни. Той се използва и от раковите клетки, при изграждане на стените им.
От друга страна протеините съдържащи се в плодовете и зеленчуците поддържат нивото на холестерола на едно ниско ниво. В растителните продукти се съдържат витамини и антиоксиданти, способни да неутрализират свободните радикали, с които сме в контакт ежедневно. Растителните влакнини захващат токсините образувани в стомашночревния тракт, благоприятстват перисталтиката, стимулират нормално обитаващата флора и по този начин се избягват гнилостните процеси, които са една от водещите причини за канцерогенезата.
Установено е, че честотата на различните видове рак е по – голяма сред консумиращите месо, отколкото сред вегетарианците. Една от причините е, че човешкият интестинален тракт не е приспособен към месна храна. При хищниците дължината на стомашночревния тракт е около три пъти колкото е дължината на животинското тяло, което благоприятства бързото отделяне на токсините, образуващи се при разлагането на месото. В сравнение с тях дължината на стомашночревния тракт при тревопасните животни е около 6 пъти по – голяма от дължината на тялото им. Човекът също има дълъг стомашночревен тракт (около 7.5 – 8 метра). Това води до образуване на токсини при консумация на месо, които бавно се извеждат от организма, претоварват бъбреците и черния дроб и водят до подагра, ревматизъм, артрит и рак.
В следващите редове са представени накратко някои от най – често срещаните токсини и субстанции съдържащи се в месото:
• хистамин и имидазол – субстанции отговорни за възпалението (фурункули, карбункули, фистули, апендицит, възпаление на жлъчка и жлъчни пътища, тромбофлебит и т.н.)
• растежни хормони – най – вече полови хормони (затлъстяване, акромегалия, стимулиране растежа на раковите клетки)
• слузести субстанции съдържащи сяра (глюкозамини, хексозамини) – отлагат се в сухожилните хрущяли, фасции, стави и т.н. Установено е, че колкото повече сяра се съдържа в хрущялната тъкън толкова по-слаба и лесно ранима е тя. Като резултат се получава артроза с дегенерация на хрущяла, ревматизъм, артрит, артроза, остеохондроза.
• инфекциозни причинители (трихинелоза, говежда спонгиформена енцефалопатия, различни видове чревни паразити).
• мастни киселини, включително вътреклетъчни. Месото съдържа много калории, поради високото съдържание на мазнини. Резултатът е затлъстяване, поради невъзможност за разграждането им и отлагане в мастните депа. Това води до повишаване на кръвното налягане, полицитемия и т.н.
• онкогени
Освен естествено съдържащите се в месото токсични субстанции, при обработката му се добавят различни химикали. Веднага след убиване на животното се преустановява кръвоснабдяването на тъканите. В мъртвата тъкан започват гнилостни процеси, които са причина за промяна на цвета на месото. То става мътно със сиво – зелен цвят. Месопроизводителите маскират тези разпадни процеси като добавят към месото нитрати, нитрити и други консерванти, които му придават характерния червен цвят. Проблемът е, че много от тези химикали са доказани канцерогени. Според много учени редица ракови заболявания могат да се предотвратят чрез избягване консумацията на месо и увеличаване на дневната дажба от плодове, зеленчуци и зърнени храни.
При отглеждане на животните с цел повишаване на добива към храната им се добавят различни вещества, кото хормони, антибиотици и 2700 други познати на животновъдството химикали. Тези вещества се съдържат в месото и в момента на консумацията му от човека, като техните странични ефекти могат да се проявят веднага или след различно дълъг период от време. Никое законодателство не задължава месопроизводителите да обозначават тези съставки на етикета върху опаковката, така че консуматорът да прецени ползата и вредата преди да плати за своя хамбургер, хот дог, шунка или каквото и да било.
Противниците на вегетарианството твърдят, че растителната храна не доставя достатъчно протеини на организма. По този повод д-р Пааво Айро, един от водещите авторитети в областта на диетологията казва: “Препоръчваните дневни нужди от протеини спаднаха от 150 g преди 20 години на 45 g днес. Това е така, защото редица проучвания показаха, че човешкият организъм се нуждае само от 35-45 g белтъчини дневно. Излишните протеини, не само че не се усвояват, но имат неблагоприятно влияние върху организма като в крайна сметка водят до различни заболявания, за които стана дума по – рано. Необходимите 45 g протеини могат да се набавят чрез 100% вегетарианска диета, състояща се от плодове, зеленчуци, ядки, зърнени и бобови храни , мляко и млечни произведения.”
Сиренето, ядките и бобовите храни съдържат повече протеини, отколкото хамбургера или свинската пържола.
Някои диетолози все още смятат, че само месото, рибата, яйцата и млечните произведения съдържат всички незаменими аминокиселини (това са аминокиселините, които не се произвеждат от човешкия организъм) и че растителните протеини са непълноценни (отсъстват една или повече аминокиселини). Проучванията на Karolinska Institute в Швеция и Макс Планк Института в Германия показват, че повечето растения, ядки, семена и зърна са отличен източник на протеини. Освен това техните белтъчини се усвояват по – лесно и не носят в себе си токсини. Трябва добре да се разбере, че вегетарианската храна е източник на пълноценни протеини, получени от свежи непреработени източници, каквито са споменатите вече храни.
Помислете си само какви голями количества зърнени храни се използват за изхранването на животните, от които човекът получава градивните елементи (аминокиселините) на растенията, но в преработен вид “втора ръка”.Този факт води до извода, че проблемът с гладуването на повече от 50% от човешката популация е изкуствено създаден от самите нас. Дори в момента се произвежда растителна храна, достатъчна да изхрани целия свят, но ние я използваме неправилно.
Друг изкуствено създаден от човека проблем, свързан с отглеждането на животни е замърсяването на околната среда. Отпадните води от животновъдството са основен замърсител на реките. Животновъдството предизвиква 10 пъти по-голямо замърсяване в сравнение с останалите отрасли и 3 пъти повече от промишлеността.
С отглеждането на животни не само се замърсява околната среда, но се разхищават огромни количества питейна вода. За отглеждането на 1 паунд пшеница се използват около 6 паунда вода, докато за получаване на 1 паунд месо са нужни 2.500 до 6.000 паунда вода.
Икономическите загуби са не само в световен план, но и по отношение на собственият ни семеен бюджет. Така например 1 kg месо струва 5 - 7 лева, докато продуктите за едно вегетарианско ястие около 1 –3 лева (вж. рецептите). Така че дори само за това си струва човек да стане вегетарианец. Вегетарианството ще ви спести хиляди левове годишно.
Някои хора стават вегетарианци от морални и етични съображения. Този вид вегетарианство се основава на знанието, че всички живи същества имат душа, чувства и инстинкти, подобни на човешките, което значи, че не трябва да бъдат карани да страдат, а още по-малко убивани. Към това призовава и една от десетте Божи заповеди: “Не убивай!”. Но човекът воден от егоистичните си чувства възприема тази забрана само по отношение на убийството на хора. Някои дори оправдават убийството, позовавайки се на факта, че се използват съвременни “хуманни” методи за убиване на животните. Но къде е хуманността проявена към животните от раждането им до последните секунди от техния живот. Отглеждането им е неестествено, те са хранени с изкуствени храни, включващи неподходящи продукти с цел охранването им, насилствено се кастрират, стимулират ги хормонално и т.н. методи целящи единствено повишаване на добива от месо, но не и осигуряването на естествен природосъобразен начин на живот. Животновъдните ферми приличат на ад. Животните са поставени в ограничени пространства за живот, което не им позволява и най-малкото “излишно” движение. Чуват се жални стенания до последния миг от живота им, когато с “хуманни” методи” – електрически ток, удари с големи чукове или други подобни похвати те биват зашеметявани. След това се повдигат във въздуха и се придвижват към “фабриката на смъртта”, където прерязват гърлата им и ги расфасоват докато умират от кръвозагуба или шок от болката и страха.
Възприемането на всичко това и особено на бруталността, безотговорността и безпристрастието при убийството на животните, хвърля сянка върху влагания в думата “хуманност” (или по народному “човещина”) смисъл. А човещината е една от уникалните характеристика приписвани на най-висшето измежду живите същества – човекът, надарен със способност да мисли, да оценява и различава добро от зло, да се грижи за по-слабите.
За повечето хора е достатъчно да посетят дори еднократно кланница или сами да убият животно, което след това да изядат, за да се замислят върху това дали да продължават да консумират месо.
Ето какво казва Питагор: “О, приятелю човек, не замърсявай тялото си с греховна храна. Имаме зърно, ябълки натежали в клоните на дървото, грозде набъбнало в лозята. Има аромати, билки и зеленчуци, които да сготвим, а също мляко и мед. Земята ни предлага изобилие от богата и безвредна храна, изключваща проливане на кръв и убийство. Само зверовете задоволяват глада си с мърша.”
Лев Толстой пише следното по повод убиването на животни за храна: “Докато нашите тела са живи гробници за животни, как можем до очакваме кавито и да било идеални условия за живот на Земята.”
Когато спрем да ценим живота на животните, постепенно започваме да не ценим и човешкият живот. Ние сме изпълнени със страх от вражеските оръжия, бомби и мини, но си затваряме очите пред болката и страха, които причиняваме на животните, убивайки ги за собствена консумация, за научни изследвания, за мишена при ловуването или за използване на кожата им или други части от тях. Не можем да отречем, че тази жестокост ни прави по-брутални, сурови и убива човещината в нас.
Леонардо да Винчи пише: “Човекът е цар на зверовете, превъзхождащ ги по своята жестокост, грубост, бруталност. Ние живеем чрез смъртта на другите. Ще дойде време когато човекът ще гледа на убийството на животните, както гледа сега на убийството на хора.”
Всички религиозни писания призовават човека да живее без ненужно насилие и убийства, което се отнася за всички видове живи същества, а не само за човека.
Хората консумиращи месо под формата на месни произведения закупени от супера казват, че те не убиват собственоръчно и затова не са виновни, но плащайки за грижливо опакования пакет с месо, те плащат на някой друг, за да убива вместо тях.
Едно от най-честите обвинения, които не-вегетарианците отправят към вегетарианството е, че вегетарианците убиват растения, което също е насилие. В отговор може да се каже, че вегетарианските храни, като зрели плодове и много от зеленчуците, ядките, зърнените храни и млякото не изискват убийство. Но дори и в случаите, когата се посяга на живота на растенията се смята, че те имат по-слабо развито съзнание от животните, тъй че болката която им причиняваме е много по-малка от тази при убийството на животни. Истина е, че вегетарианците трябва да убиват някои растения, което също е насилие, но растенията са храна за оцеляване. Проблемът е не отстраняването на убийството като цяло, а как да се стигне до по-малко страдание на живите същества при посрещане на хранителните нужди на тялото.
Храните, които не трябва да консумира един вегетарианец са:
• месо (включително пиле, риба и други морски деликатеси)
• яйца (носят в себе си зародиш, който дава нов живот)
Някои вегетарианци определят дни в седмицата или месеца през които не консумират определени растителни храни (например зърнени храни, кореноплодни (изкореняването им води до унищожение на цялото растение), зеленчуци и т.н.), с което изразяват уважението си към тях и отдават своята жертва за намаляване на последиците от убиването на тези растения.
|
няколко текста
