Какво трябва да знаем за ГМО…
Генетично модифицираните храни са тема на ожесточени дебати, пораждащи и много противоречия през годините, и непрестанно подклаждани основно от липсата на разяснение и достъпна информация. Дали изобщо се нуждаем от ГМО? Опасни ли са за здравето? Тази статия ще даде кратко обяснение по тази тема, както и ще хвърли малко светлина относно разпространени митове и факти за генно модифицираните организми.
Какво е ГМО?
Хората са модифицирали геноми на растения и животни в продължение на хилядолетия, използвайки процес, наречен изкуствено селектиране, или селективно размножаване. Това включва подбор на организми с желани качества и размножаването им, докато тези характеристики се постигнат. Това например може да е куче, побиращо се в чаша за чай, крава с подобрено производство на мляко, плод без костилка. Нареченото на прост език кръстосване е довело до появата на всички породи котки и кучета, всички цветове рози, всички разновидности на ябълки, дори и нови животински видове като мулето. Благодарение на подобно изкуствено селектиране днес доматите са червени, а първоначалният им цвят е всъщност оранжев. Това кръстосване обаче е лимитирано до естествено случващи се вариации, където именно се намесват генните инжинери, за да добавят нови възможности.
Генното инженерство дава възможност да се добавят гени от абсолютно различен вид, което често се прилага при житни култури, добитък и бактерии. Тези генно модифицирани организми (ГМО) са създадени по най-различни причини, като например създаване на устойчивост на заболявания, пестициди, устойчивост на горещини или измръзване, повишено хранително съдържание, както и начин за производство на лекарства и ваксини с по-ниска себестойност. Повечето хора, когато чуят за ГМО, си представят нещо от селското стопанство, на медицинското приложение е много по-широко. Например в момента животоспасяващия инсулин за милиони хора с диабет тип едно се произвежда именно от генетично модифицирана бактерия.
Защо са необходими ГМО?
Известен е факта, че основен проблем за изхранването на нарастващото население на замята е дистрибуцията на произвежданата храна, а и както изглежда тенденцията е към продължаване на нарастването на броя хора. Налага се да измислим нови начини за изхранването на всички. Според организацията за храни и селско стопанство към ООН, към 2050 година ще се нуждаем от 70% повече храна.
Има няколко начина това да се постигне. Може да се унищожат ценните дъждовни гори, за да се освободи повече място за земя за селското стопанство, но предполага се е повече от ясно на всеки защо това не бива да се прави в никакъв случай. Хората могат да намалят консумацията на месо, поради факта, че фуражите, с които се изхранват животните са с калорийна стойност, достатъчна да задоволи калорийната нужда на четири милиарда жители, но твърде малко хора биха направили това, като дори консумацията на месо се е повишила четири пъти за последните петдесет години. Друг вариант да изхраним населението е да се инвестира в хидропоника(отглеждане на растения в парници, без използване на почва), от което много страни се интересуват. Или пък можем да създадем ГМО растителни култури.
Много са нещата, които могат да застрашат сигурността на храните – заболявания по растенията и животните, вредители, промени в климата. Времето става все по-непредсказуемо и екстремно, като се превръща в основен проблем на фермери по целия свят. С помощта на ГМО, тези проблеми може да бъдат решени.
Един чудесен пример
В графата „какво чудесно нещо са генно модифицираните храни“ поставяме така наречения златен ориз. Около 250 милиона деца по света страдат от недостиг на витамин А, което убива или ослепява завинаги милиони всяка година. Съществуват, разбира се, хранителни добавки за наваксването на витамини, но те са твърде скъпи имайки предвид, че повечето от засегнатите деца са от изключително бедни райони. Решението идва със златния ориз.
Учените добавили два гена към белия ориз, един от почвена бактерия, и друг от нарцис, който синтезира прекурсора на витамин А, наречен бета-каротин. Този пигмент придава оранжев цвят на различни храни, и благодарение на него ориза наистина изглежда златен. Този ген от нарцис впоследствие е добавен и към царевица, за повишаване на производството на бета-каротин.
Оризът е масова храна в много страни. Но обикновено не е източник на витамин А. Една порция златен ориз осигурява 60% от дневните нужди на витамин А при децата. В същото време обаче, този продукт среща яростен отпор, особено от Грийнпийс, и то само защото повечето хора очакват използването му да послужи като пропаганда на ГМО по света за възприемането им. Остава безспорен факт – златният ориз е съвсем просто и лесно решение на един много голям проблем. Любопитен факт е, и че разработката е осъществена от организации с нестопанска цел и независими учени, работещи с благотворителни фондации, не от голяма частна корпорация.
Може да звучи изненадващо за мнозина, но 85% от царевицата, произведена в Съединените Щати е генетично модифицирана. Соята също е преминала сериозна генна обработка, като един специален сорт и създаден да произвежда високи нива на олеинова киселина, тъй като се смята, че тя понижава нивата на „лошия“ холестерол в кръвта.
Освен за борба със световния глад, ГМО могат да се използват и в много други сфери. Интерес проявяват от дървообработвателната промишленост, тъй като запасите от дървесина намаляват, а залесяването отнема време. Учените изобретили генно модифицирани борове, които израстват до подходящи за сечене за четири години, в сравнение на нормалните четиридесет. Също така устойчиви на вредители и безводие, за да се предотврати загиването им. По този начин можем дори да опазим дъждовните гори, както и да спасим изчезващи видове.
Спорове по въпроса
Съществуват какви ли не спекулации относно ГМО. Някои са пълни измислици, други пораждат интересни въпроси.
Етикетите
Изчислено е, че грубо 90% от основните зърнени култури в Съединените Щати са генетично променени. Много малко хора имат представа за това широко разпространение, най-вече защото хранителната индустрия не ги отбелязва на етикетите си, притеснявайки се от излишно и ненужно разпалване на загрижени за сигурността си купувачи. Според някои, отбелязването на ГМО върху етикетите е все едно да се постави знак с череп и пресечени кокали. Потребителите обаче настояват на правото си да бъдат информирани за това, което купуват и консумират, и правото си на избор.
Много държави вече задължават производителите да отбелязват ГМО на етикетите, което обаче не е дало очаквания резултат. В крайна сметка това е довело до веригите магазина да започнат да намаляват асортимента си от храни, съдържащи ГМО, което е намалило избора за потребителите, и повишило цените на други продукти. Задължително е да се отбележи, че след десетилетия на изследвания, все още няма каквито и да е данни за вредно влияние на ГМО върху хората. И този необоснован страх може да се окаже пречка за науката.
Прозрачността е много важна за науката, за да достигне тя до хората, но когато те не са напълно запознати с темата, това може да предизвика страх, просто страх от неизвестното. Задължителните етикети по този начин са сложно решение, с разбираеми притеснения и на двете страни. „ГМО“ не означава нищо, извадено от контекст. Генетичната модификация е просто техника, не задължително опасна, и както при други техники, важното е как е използвана. Слагане на тези три буквички на етикет, няма да разкрие нищо на потребителя, нито какво е било променено, нито как, а само, че е. По-добре просто напишат „произведено по съвременни технологии“ – хем е вярно, хем дори примамливо.
Рискове за здравето
Добавените гени съществуват по естествен начин в друг организъм, те не са изкуствено създадени. Съществуват притеснения обаче, че променяйки естествения геном може да има неизвестни засега последици, като например да променят метаболизма или скоростта на растежа на модифицирания организъм. Други се притесняват, че ГМО може да се окажат алергени за хората или да пренасят устойчиви на антибиотици гени към човешката чревна флора. Духовете бяха разбунени и хората паникьосани, след като един учен, Джайлс-Ерик Сералини публикува изследване, според което мишки, хранени с генно модифицирана царевица развили рак и умрели по-бързо от контролната група, което изследване след извършен анализ, се оказало пълно с всевъзможни грешки. Като добавим и факта, че Сералини е отявлен противник на ГМО, както и това, че за използвания сорт мишки е известно спонтанното развиване на тумори по принцип, се доказало, че резултатите от това изследване са меко казано манипулирани. И то си остава единственото с подобни резултати. Нито едно друго проучване не е установило каквито и да е здравни последствия.
Семе терминатор
Техниката за рестрикции на генетичен материал, познат като семе-терминатор, или семки-самоубийци, цели да се произвеждат стерилни семки и поколения, така че, ако модифицираното растение избяга, да не може да се разпространява в природата. Идеята е още, че фермерите ще трябва да купуват все повече и повече семена. Това обаче е измислица.
Тази технология би била полезна в разработването на биореакторни растения, например тези, използвани в производството на фармацевтични продукти като антитела или лекарства, за да се предотврати неочаквано изтичане на гени. Хората не осъзнават, че безсеменни растения има навсякъде и са широко използвани, като бананите и гроздето, но досега нищо необикновено не се е случило в тази област.
Супербурени
Много фермери използват видове, устойчиви на хербициди, например генно модифициран памук. Това е носило голям успех, докато не се появили и бурени, устойчиви на хербициди, което довело до загуба на продукция. И докато противниците на ГМО твърдят, че това е последица на генно модифицирания памук, истината е, че бурените ще свикнат с хербицидите така или иначе.
Разбира се, освен хербициди, би трябвало да се използват и други методи за борба с плевелите, като оран. Факт е, че с генно модифицирани култури се намалява използването на химикали в производството им, което оказва положителен ефект върху околната среда.
Разпространение
Съществуват опасения, че гените, използвани в генно модифицирани култури, биха могли по случайност да се разпространят и по други организми чрез механизъм, наречен хоризонтален генетичен трансфер. Например гени, устойчиви на антибиотици, са често използвани в процеса на генна модификация, и съществува опасение, че те могат да се разпространят по бактерии, животни или дори хора, подпомагайки разпространението на заболявания. Дори това да съществува като възможност, проучвания показват, че шанса това да се случи е минимален. За всеки случай обаче, се препоръчва избягването на устойчиви на антибиотици в създаването на ГМО.
Външно кръстосване
Последното опасение, свързано е ГМО е, че гените могат да се разпространят от тези растения към други, намиращи се в околността. Това може да има екологични последствия, като например намаляване на генетичното разнообразие или повишаване на издръжливостта. Учените са запознати с тези рискове и вземат мерки това да не се случи., като например създавайки растенията така, че трансгените да не се съдържат в полена, или отделяне на обработваемите площи, съдържащи ГМО.
Генетичната модификация е просто инструмент, и като всички инструменти важното е как се използва. Всяка нова технология преминава през тестове и изследване, но страхът от нея трябва да е основан на научни и доказани факти, не на липсата на информация и разбиране на метода.
|