Тъй. Аз пък не смятам, че не-включването на някои живи същества в нашия опит да защитим животните като не ги ядем и убиваме, автоматично предполага лицемерие и опорочаване на идеята. Когато говоря за обич към животните, аз лично имам предвид преди всичко бозайниците. След това птиците и рибите. Т.е. имам предвид тези, с които мога да установя някаква връзка. Защото обичта е нещо много конкретно и обикновено е насочена към много конкретен предмет. Предмет, който е познаваем за нас. С който можем да влезем в някаква емпатия. Мен лично понятия като любов към "народа", "човечеството" "ближния" винаги са ме озадачавали. Такава любов е идея. Не е чувство. Защото човек не може да обича абстрактното. Не и аз. Май не ставам за филантроп. :)
Ако ти смяташ, че е възможно да включиш вирусите, кърлежите, тениите, хлебарките, бълхите и пр. сред живите съшестеа, които не искаш да нараняваш, вероятно това е много благородно от твоя страна. Аз, обаче, съм лишена от подобни възвишени стремежи, така че ако кажа, че за мен животът на една хлебарка и едно куче или теле са еднакво ценни, това вече от моята уста ще е лицемерно. Ще е изговаряне на някакви високи и абстрактни идеи, които обаче не се покриват с това, което в действителност чувствам. От гледна точка на Абсолюта животът на хлебарката, кучето и телето (и моят) вероятно са едно и също, но аз говоря като несъвършено и, потретвам се, емоционално човешко същество.
При това смятам, че да убиваш животно за да го изядеш, е по-малко жестоко и безмислено от това, да убиваш други същества само защото ги има.
Аз лично винаги убивам кърлежите по кучето си, защото са опасни и някои от болестите, които носят са смъртоносни. Убивам хлебарките, защото съм чувала, че те също разнасят много болести. Въпреки че, с ръка на сърце, ако някой ме убеди, че са безвредни, не знам дали ще успея да свикна да съжителствам с тях. Мухи и паяци не убивам. За паяците дори съм приела народните суеверия, че носят късмет. В последните години единствените представители на фауната, които действително убих, просто защото ги имаше, бяха едни мравки, които се бяха заселили в кухнята ми. Не знам защо го направих, нито бях чувала, че вредят, нито ми се виждаха гнусни. Може би ако не живеех с тази чистофайница майка ми, щях да ги оставя.
Що се отнася до това дали е по-малко жестоко и безсмислено да убиеш бозайник, за да го изядеш от това да убиеш хлебарка, само защото я има... Не знам... може би ако нямаш друг избор на храна и е въпрос на оцеляване...
За презрението на Милен Цветков към лъжата... хм... едва ли някой от нас кучелюбните, когато говори за любов към животните, мисли за кърлежи и хлебарки. Предполагам, че дори не мислим за целия кучешки род, а за едно или няколко животни, които обичаме / сме обичали и с които идентифицираме всички кучета и събирателното "животни". Така че ако Милен Цветков си мисли, че може да влезе в главата на един човек, да прочете съдържанието й, и да очертае безпогрешно кое е истина и кое лъжа, кое е лицемерие и пр... ами види ми се малко арогантно от негова страна. :)

Shine on you crazy diamond...