Например аз лично съм на 52 години и никога не съм вкусвал месо - не познавам неговия вкус. Не вярвам да умра ако опитам, но не искам и до момента не съм правил никакви компромиси в името на други хора. Тези, които ме познават не се обиждат и ме приемат с моите особености. Когато съм на гости за мене и съпругата ми се прави нещо отделно без месо. Когато аз посрещам някого му предлагам вегетарианска храна. За мене няма никакво значение какъв етикет ще ми се лепне.

Моите родители също са вегетарианци още от детска възраст. Те и до момента са си такива. Те по този начин са ме възпитали.

По същия начин и аз приемам другите.

Според мене всеки има право да се храни според разбиранията си.

Но в интерсес на истината съвсем конкретно ми се повдига, ако на масата на която се храня някой друг яде месо. Понякога мога да изтърпя подобно нещо, но не винаги. В случая става дума за чисто физиологическо повдигане, а не за някакви превземки. Поради тази причина много трудно мога да се храня по ресторанти. Това определено е ограничило социалните ми контакти до критичен минимум, но аз като цяло си харесвам живота.