беседа “Житното зърно”, държана на 23 март (стар стил) 1914 година в София. Ето част от тях.

ЗАЩО СМЕ НЕЩАСТНИ

Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни - и царе, и князе. Като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: \"Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!\" Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: \"Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други\". И в него се заражда енергия и то почва да се стреми към Слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват дотук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно връз друго на големи като планини купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място?

ЗАЩО ДА СЕ МЪЧИМ

През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: \"Защо трябва да минем през всичкия този процес?\" - Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават отгоре, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? - \"И това било живот и свят, който Господ създал!\" Но житното зърно има велико търпение; то казва: \"Вие ще видите каква е още моята история.\" Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го остават на мира. Запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: \"Нашите страдания се свършиха вече.\" Не! Като втаса, хайде в пещта вътре и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: \"Най-сетне нашите страдания се свършиха!\" Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум. И какво става? - В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце - нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства. То се излива в перото на писателите и поетите, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно.

САМОТИЯТА Е НАЙ-ТЕЖКОТО СТРАДАНИЕ

Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава само на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш, това е смисълът на Живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи, тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата Природа. Когато Слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича. То е внимателно към всички същества - от най-низшите до най-висшите - и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни Слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме светлина, просвещение на окръжаващите нас.

ОВЧЕТО МЕСО НИ ПРАВИ КРОТКИ

Нямам нищо против тази жаба, тя трябва да яде мухи. И защо тя да яде мухи? - Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? - Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат овце и кокошки, ще ви кажа, че те ядат овце, защото искат да станат хубави; ядат и кокошки, защото искат да станат и крилати като ангелите. И имате право да се храните с тях. Злото не е в яденето. Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображение да не се причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна. Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не крякне, можете да я заколите и изядете. Щом изкряка, оставете я. Също и овцата - щом заблее, оставете я, тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате. Питайте коя овца и кокошка искат да живеят във вас.