Преди време съм чела няколко книги за Лао Дзъ и философията му, но не мога да кажа, че я разбирам. Твърде абстрактна е, без практика, а аз обичам, когато идеите са облечени в по-конкретни форми. Когато казах "златната среда" изобщо не правех връзка с пътя на дао. Но въпреки това мисля, че ти добре я обясни:).
Относно гладуването - аз пак продължавам да си питам. Значи да си представим човек, който е грижлив относно храната си, освен това гладува до ранния следобяд, в смисъл яде само плодове и пие чай. При това той не изпитва никакви затруднения, напротив - леко му е, пълен е с енергия. Може да изкара така и до вечерта (което понякога му се случва поради странични причини). Отделно човекът не мисли, че е дотакава степен свързан с храната, че ако не яде и мозъкът му да крещи: "трябва да се чувстваш зле!". Т.е. има гъвкаво отношение.
Е, възможно ли е организмът на този човек да е сравнително чист? И това, че по някое време стомахът му започва да къркори, всъщност да е сигнал, че той наистина има нужда от храна?
Въпросът ми е абсолютно задължително (желателно) ли е гладуването според теб или не? Някой ще каже няма задължителни неща и затова ще се уточня - задължително при положение, че този човек се стреми към максимално здраве.
А относно ци и гладът, очевидно има различни мнения и практики и не знам още на кого да вярвам. А да пробвам сама не мога, защото не съм ци гун майстор, че да усещам потока на ци:). Ако някой е, да сподели моля.
|