|
Почти съм съгласен с теб....Ако си чела добре писаното от мен, щеше да забележиш, че всичко това, което казваш в началото, се покрива с еднаквите виждания и разбирания за живота, за гледането в една посока, което пък аз казвам.. ..Но все пак храненето заема едно много голяма, важна част от живота на човек. Да не говорим, че с храната са свързани и много болести, нещо за което човек не се замисля много. А и друго - много е неприятно, когато е едно семейство има две домакинства ! Ако трябва да се готви постоянно отделно, а не дай си боже и да се храни отделно..защото на някои хора не им е приятно да им мирише на меса и кебапчета на масата и да гледат това същевременно.
Наистина, има и такъв момент, че ако близкия човек до теб има желанието да се промени, то тогава твоята роля нараства и ти си този, който трябва да го напътстваш, да му показаваш, че това е по-добрия начин. Все пак този човек трябва да е мислещ, и най-важното да има ЖЕЛАНИЕТО да се промени /т.е. да промени в случая храненето си/.
А относно децата - малките деца и бебета не могат да мислят и да знаят кое е добро за тях и кое не. Ние сме тези, които решаваме. Така, че и тук трябва единомислие.
А относно компромисите - човек винаги прави компромиси - за едно или друго, в една или друга степен. Но за неща, за които сме твърдо убедени, че са така, компромиси не трябва да се правят. Защото един след друг, компрмисите вместо изключение, стават правило. А така и самите ние се променяме.
P.S : Относно компромисите, се сещам за една максима : "Не се навеждай прекалено много, защото няма да можеш да се изправиш"..
|
Re: Вегетарианството и любовта... [re: Фeйщицa]
