|
Тема |
Re: Най-любима храна [re: миa] |
|
Автор |
Фeйщицa (ДаНеТиЕнаПътя) |
|
Публикувано | 19.10.06 09:28 |
|
|
Много красиво и образно казано, но признавам, че е образ, който чувствам далечен. Аз се изживявам по-скоро като плюшено мече. :) Винаги съм живяла (и) за дребните удоволствия. За мен поднос с канелени сладки и чаша горещ шоколад в една навъсена зимна вечер имат стойност, която отива отвъд вкуса: уют, дом, топлина, съпричастност. И изобщо храната за мен е и това: очакване, предвкусване, ритуал, споделяне, израз на обич (когото готвиш специално за някого или когато на теб ти готвят). И разбира се ухания, вкус... Заема важно място в живота ми. Аз също в последните няколко години живея подчинена на идеята да запазя някаква човекоподобна форма. :) Но радостта, че сега не съм чудовищно дебела не смекчава чувството за глад и за лишаване. Въпреки че лишаването си има своите плюсове дори и от гледна точка на един чревоугодник. :) Когато не пазиш диета има само една крачка между мисълта за сладолед и самия сладолед. И сладоледът става достъпен, обезценява се. Докато когато знаеш, че сладоледът ти е забранен примерно до края на месеца и имаш толкова време да го чакаш, да го предвкусваш, да го копнееш... сладоледояденето придобива съвсем друга стойност. :) А и в очакването май има повече тръпка, отколкото в самия сладолед. ;)
We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...
|
| |
|
|
|