Всъщност аз много повече говоря и мечтая за ядене, отколкото вдействителност ям. :) Позволявам си не повече от веднъж в месеца да се натъпча както аз си знам и както преди го правех всеки ден. Преди, когато бях 100 килограма и отгоре. :) После станах на 30 и се стреснах. Взех се в ръце и за 3 години отслабнах над 30 кг. Оттогава не съм спирала да броя калории. Това е моят начин, нищо друго не ми помага. Все още съм с наднормено тегло, но не искам да отслабвам повече, защото доста хора ми казват повече или по-малко дипломатично, че не изглеждам добре, а и аз се виждам доста състарена.
С месото бях също като теб, после като парен чук ме халоса по главата мисълта, съзнанието, че УБИВАМ животните, за да ги ям. Естествено, това всички го знаем, но има разлика между повърхностното теоретично знаене и осъзнаването. Оттогава е достатъчно да си представя как е било убито животното, за да ми се отяде месо.
Кажи как се преодолява глада за сладкиши и вредни храни ако искаш, въпреки че аз лично не вярвам в универсалните рецепти. Според мен всеки си има своя личен път и всичко е напълно индивидуално.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...