Хм... не съм много сигурна, че вкусът е "културно конструиран". Майка ми, например, ми е разказвала, че на 1-2 години непрелъснато съм сочела към яйцето, докато ме е хранела. Аз самата съм виждала как малки деца сочат към определени храни и викат "Ъ". :)) Примерно племенникът ми обожава домати и ги събира от чиниите на хората около него. На една приятелка детето пък много обича краставици, може да яде само това, а е от мръвкарско семейство. Но, Джинджифилче, не се радвай, защото имам пример и за друго дете, което подбира мръвките и очичките му светват като види месо. Аз пък си спомням как веднъж толкова бързах да грабна от чинията си едно кюфте, че бях порязана от една лелка, която пък се опитеаше да ми го нареже. :) Така че човек май си идва с вкуса. А може би организмът си казва от какво има нужда.

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...