Аз имам куче. "Кучкарите" знаят как може да се привърже човек към едно куче. От много години ми се струва абсурдно, че за едно животно се грижа, развеждам го, храня го, галя го, прегръщам го, пазя го да не се нарани, страдам като се разболее..., а други животни, не много различни от кучето ми; животни, които също изпитват страх и болка и към които бих могла да се привържа при други обстоятелства, намирам за редно да ям. Невероятен контраст, нали? И все пак дълги години приемах този контраст и си мислех, че прекалено много обичам месото, за да мога да се откажа от него. В края на краищата се оказа, че не само не било невъзможно да живея без месо, ами и съвсем не било чак толкова голяма жертва. :)

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...