Здрасти, Лекс. :) Знам за какво говориш, тъй като сама стигнах до тази идея. Същевременно ако беше опитал да ме убедиш в нея само преди два месеца щях да ти кажа, че съзнавам, че си прав, но прекалено много обичам месото, за да съм в състояние да се откажа от него. Вероятно ако беше настоявал щях да потърся контрааргументи. Човек открива света сам. Когато убеждаваме някого в нещо включваме защитните механизми на съзнанието му. Тези, които пазят идентичността му и му помагат да живее с изборите, които прави и с всичко, което е.
Невероятно е колко много стени има в нас. Стъклени стени, които отделят означаващото от означаемото и ни помагат да живеем с цяла една палитра от понятия без да съзнаваме истински същността им. Така аз усещах идеята, че убивам животни някак притъпена, като през димна пелена. Истина е, но същевременно не е, тъй като се случва извън периметъра на сетивата ми, т.е. не се случва. Всъщност така възприемаме и смъртта - реална само на рационално ниво. Сигурно това ни помага да не полудеем.
Та така... "убивам", "страдание", "ужас" са само думи, чието означаемо е зад стъклената стена. Всеки си руши стените сам...

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...