Да, по веге въпроса май няма да стигнем до "консенус", пък и беше редно по-умният да отстъпи. :)))
Проблемът е този на Камю и в по-общ план имаме ли право да решаваме вместо друго живо същество дали да живее или да умре. (Уф, не ме апострофирай ся за зеленчуците, че няма да знам какво да отговоря. :)))) ) Проблемът за смъртната присъда, както и за аборта и евтаназията. (нали не се пише с Ф? :) )
А клишетата и митовете трябва да си ги изживея, мноооооого нова съм в таз територия. Още и на два месеца не съм станала. Моето лично убеждение е, че едва ли някой може да докаже чия диета е по-здравословна, но ако ти живееш с твърдата вяра, че се нуждаеш от месо, за да се чувстваш добре, наистина ще започнеш да боледуваш ако някой ти отнеме месото. Както и обратното. Материята е подвластна на съзнанието ни, вярвам, че с времето това ще престане да бъде мистика и ще се превърне във факт в общественото съзнание.
Във философиите и братствата никаква ме няма, скептик съм по природа, много искам да вярвам в една идея, защото съм сигурна, че тези, които вярват са много по-силни и съществуването им е осмислено. Но не ми се удава, в главата ми е какофония от различни гласчета. :) Вярвам само в това, (то дори не е вяра, а приемане на очевидото), че паралелно на материалното и осезаемото съществува и нещо друго, което не мога да назова. Вярвам и че източните мирозрения са стигнали най-далеч в познаването на това нещо. Ще ми се да вярвам в учението за кармата, тъй като е хубаво да знаеш, че не си жертва на някаква зла съдба, а си свое собствено творение. Но вярвам повече от умерено.
А как стигнах до идеята за вегетарианство предпочитам да не споделям, сега, когато знам, че това не е клуб на съмишленици и тук също трябва да си мериш думите, за да не засегнеш нечие кредо. Без туй ме набедиха в патос и пропаганда, а моята лична промяна е свързана с много патос. ;)
"Меланхолично - флегматична диспозиция"... все едно, че описваш мен. :)))

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...