Благодаря ви за хубавото посрещане и за съветите.
Корнфлейк, (рискуваш да намериш унищожението си в мое лице с този твой златисто-хрупкав ник :), нали знаеш, че това влечение да се чувстваме по-добри поставяйки се в контраст с останалите, далеч не е присъщо само на вегетарианците? Ние лесно съдим, и тук дори може би трябва да сменя първото лице мн.ч. с ед.ч. Аз лесно съдя, лесно се отъждествявам с Правилното. Може би това е естествено. Четох някъде, че отхвърлянето укрепва аза ни, ние се очертаваме по-категорично чрез всичко, което не харесваме, отделяме се от него, удебеляваме контурите на индивидуалността си. Докато приемането и харесването е размиване, сливане, един вид смърт за аза. Така че вероятно отхвърлянето е някакъв инстинкт. Виждам, че взимам твърде на сериозно закачката ти с вегетарианското братство. :) Тази вечер съм сериозна.
Живен, синьо сиренце мммм... а разбивала ли си го в равни части с масло? Още по ммммм. :) А как само влияе на окръжността... :))
Люб, смая ме с термини и знания. :) Всичко, което разбрах е, че трябва да ям орехи. Много обичам да разбирам такива неща. Сега ако успееш да кажеш и няколко топли думи за шоколада... :)))
Не казахте събирате ли се? Още не съм ходила в софийските вегетариански ресторанти, ще ми е драго ако си намеря компания за там, а не просто някой, който би ме придружавал от алтруизъм. :)
Пак благодаря на всички. :)

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...