Три дни почти нямах нет за повече от 5-10 минути или имах такъв, който ми стигаше само за кюто и не можах да кажа нищо.

Била е блъсната от BMW, докато е карала колелото си. Колата се е движила с не малка скорост и я е носила на капака си няколко десетки метра метра докато спре. Починала е на място. Това се случи само броени дни след осемнадесетият и рожден ден.
Реших да кажа и най вече да някои думи написани от нея, за да се докоснат до нейната съшност и хората които не я познаваха, защото от нея имаше какво да се научи.
Анелия е родена и израстнала в град Раковски. Учеше във Френската гимназия в Пловдив. Беше доста различно дете, много духовно и чувствително момиче; интелигентно и будно. Знаеше френски и английски. Четеше много и различни книги. Обичаше да спортува и да се грижи за тялото си. Това лято работеше по 12 часа 6 дни в седмицата за да си изкатра сама пари за нещата които се нуждаеше. Въпреки трудната работа никога не се оплакваше и не капризнечеше.
За повечето хора беше доста трудно да я разбират и познават истински. Често духовния и търсеш човек и особено в детска възраст е много по-чувствителен, крехък и леснораними, затова Ани често беше малко тъжна, но винаги изпълнена с онази космична Любов, която не всеки познава. Тя нямаше защита срещу този груб и дамгосан свят в който живеем. Затова често някои грозни и ниски неща, които виждаше в хората и взаимоотношенията и действаха като отрова.
От нея човек най-вече можеше да се научи на Смирение и Любов. Никога не говореше с лошо за другите, не хулеше, не крещеше, не осъждаше, не влизаше в безмислени спорове. Беше едновременно най-обикновено момиче и нещо съвсем друго. Мисля, че Бог прецени, че няма да не я държи в този свят и живот и затова нека не я разглеждаме като жертва на катастрофата, на държавата, на шофьора, който е карал колата или на нещастна и нелепа случайност.
Вярвам и знам, че ще отиде на по-подходящо и хубаво място, в друг живот, където ще бъде по-щастлива, затова няма нужда никой да се натъжава и да я оплаква. Често Бог взема по-рано своите най-обичани деца, но това е само част от безкрайния път на душата.
Мога да кажа много неща за нея, но ще бъдат трудни за рабиране и не е нужно аз да говоря за нея, а вие да чуете какво е казала и би ни казала и сега.
Ето някои от нейните думи писани в детска възраст. Надявам се, че ще разберем мъдрите и чисти послания, и че така тя ще може да ни накара да бъдем поне малко по-добри.

Полет към Нищото и Всичкото

Песен като дланите ми, измръзнали, но толкова живи...
Чувам как през тишината ми разказваш приказки.... Трепет, Пълнота, Празнота.
Къде съм аз сред тези думи? Отново изгубена или отново намерена?
Шепот.... Сред това се ражда магията, и аз чувам едно замечтано камъче да ми говори с онзи глас, който е познат само на тишината...
Да, студено е, но има ли значение това щом някъде сред този студ аз се уча да летя?
Досега пълзях, бавно, почти се влачех. А виж ме сега – уча се да летя.
Няма значение, че е студено... Мога дори и слепешката да се хвърля от хълма. Не ме интересува дали ще падна. Преди това ще съм се докоснало до моментната свобода.
Дори със себе си бих прегърнала страха...
Мога и с него да летя, защото е част от мен....
Затворени очи, разперени криле, студ отвън, но отвътре извираща топлина...
Любов...
Толкова много ви обичам...
Там където намерих любовта си, се слях с вас и виждам красотата ви...
Знам, че и вие можете да я виждате. Само изпълнете себе си с чистота...
Извира, но няма да изригне. Аз съм го пуснала на свобода и то сега се учи как да бъде свободно....
Влюбена съм във вас истински и ви позволявам да правите с мен каквото пожелаете...
Хулете ме, плюйте ме... Всяка обида ще съживявам в себе си и ще се науча да летя с нея.
Хулители, убийци, осквернители – истински ви обичам макар вие да сте слепи за любовта...
Не си мислете, че страдам от несподелена любов... Думата страдание за любовта е неприсъща.
Любовта е хармония, а където я няма – няма и любов.
С любовта си аз разпръсквам себе си из вселената и дори нямам желание да събирам частите си...
Харесвам се... така... свободна, неопределена, слята със всичко...
Тази любов е отвъд Това и във Онова...
Докосвам ви с целувките си... изпълвам се с любов, защото иначе няма да мога да полетя.
Няма полет, без любов.
Защото тя дава криле. Готова да се отдаде, разпръсне и потъне... Все едно къде... В нищото...

Готова ли съм за слънцето ?

Чакам слънцето.Усмихната.Виждам всичко и не виждам нищо.В небето хиляди малки ангелчета ми се усмихват и казват <добро утро!>.Готова ли съм за слънцето ?Ще го дочакам ли да изгрее.Усмихвам се.Вече знам – чакането не е просто цел ,то е вдъхновение,чакайки бавно можеш да събуждаш себе си.Усмихвам се.Къде са ръцете ми ?Краката ми?Не ги усещам- не усещам тялото си..Имам само очи ,с които виждам себе си – Вселената ..Всеки звук ,който чувам е от мен – аз съм Вселена.Усмихната.Някъде в далечината небето е лилаво.Слънцето скоро ще изгрее и в мен с него се прераждам всеки ден,тъй както умирам с него.Няма ги вече да се ширят пред погледа ми малките звездички – скриха се ,за да се покажат на други очи....Усмихвам се .Цветовете преливат.Усещам реките ,тъй както усещам душата си.И тя е усмихнатаИ тя се радва , въпреки че е недокосната от слънцето.Ела слънце,да видиш тази чудеса..Това е проявления на една Божествена мечта..И е розова...
Чувствам се готова за слънцето..и май и то е готово за мен.Сега само ще го чакам ...Усмихната...

Любовта е изцяло добродетел, доколкото удоволствието от любовта
е единствено любов, и болката от любовта е единствено любов.
Любовта не взема под внимание това което не е и това което е.
Отсъствието издига любовта и присъствието издига любовта.
Любовта се е движела винаги от висина към висина в екстаза и
никога не е пропадала.
Крилете на любовта не са клюмвали с времето, нито са се забавяли за
живот или за смърт.
Любовта е унищожила себе си, съединявайки себе си с онова, което не
е себе си, така че Любовта да диша Всичко и Нищо в Едно.
Не е ли така?... Не?...
Тогава ти не твориш загубен в любов; не говориш от любов.
Любовта Винаги е Раждала: Любовта Винаги се е Утвърждавала.
.................... Може би: Аз го пиша, само за да напиша Нейното име.

"Има много неща на този свят, за които си мислим, че са важни. И все пак, всичко, което остава накрая е тази любов, която споделяме помежду ни. Това може да ни се струва банално, но все някога ще разберем, че това е абсолютната истина. Моментът на любов може да изглежда маловажен, но в мига на смъртта, тази любов ще е всичко за нас. "
Бабаджи