ей, много ме замислихте с тея найлонки...

и мен ме втриса гледката на развяващи се по тревата торбички или пластмасови бутилки в морето. но понякога летяща във въздуха и издута като балон найлонова торбичка ме прихласва и ми навява едни философски размишления за непосилната лекота на битието... по филмите сме гледали много вариации на този сюжет (Форест Гъмп например) – летящо перце, летящо балонче, летяща закачлива торбичка... мен най ме кефи варианта с торбичката, най-внушително е, някакси хем сериозно и тъжно, хем лековато, хем те кара да прозреш, че “о, суета на суетите, всичко е суета”...

наш'те не са кой знае колко съзнателни относно опазването на природата и никога не са ме възпитавали в този дух, но не знам защо от малка съм много чувствителна като видя някой да изхвърля неорганичен отпадък върху почва, направо ме заболява сърцето! но честно казано никога не съм се сещала да пестя и да се лишавам от торбички в името на каузата. когато не ми дадат геврека в торбичка ми става малко гадно, защото се налага да го въргалям в чантата си, ама си викам за 25 ст. толкоз. а още по-гадно ми става когато ми дадат киселото мляко без торбичка и без пластмасова лъжичка кой знае как са го складирали и превозвали, а като отида в работата пък няма с кво да го ям. понякога като пропуснат да ми дадат някакви стоки в торбичка и ми създадат неудобство по този начин, си правя изводи за по-лошата класа на магазина и за некомпетентното отношение към клиентите, след което си искам торбичка. освен това ми харесва когато в кварталния супермаркет ми сложат в отделнa торбичкa химическите и перилни препарати и в отделна храната. има си хас да не го направят... вкъщи за боклука използвам отделен вид торби – предназначени за боклук.
е, поне си признах и се изповядах, да не ми тежи на съвестта макар че като ходя в планината, често обирам изхвърлени найлонки и ги слагам в друга найлонка, остатък от сандвичите например

по всичко личи че не ми минава през ум да се лиша от някои удобства на цивилизацията. естествено по-приятно е когато ти дават нещо в книжна торбичка, но това е рядко за България и се прави в по-изисканите магазини, които често не са ми по джоба. а не се ли изсичат много дървета заради това? вероятно хартиените торбички стават за рециклиране и дори се правят от рециклирана хартия, но интересно колко хора ще си предадат хартията без да я смесят набързо с другия боклук...

найлоновите торбички са най-влудяващото нещо на света! Най-вече когато живота им трябва да приключи след като извадиш покупките. те стават празни, лишени от смисъл и съдържание. но макар и прозрачни те започват да се натрапват и натрапват, а шуменето им ме побърква! решавам че е нецелесъобразно да изхвърлям по 20 торби на ден и почвам да ги сгъвам и натъпквам по разни шкафове, при което подредбата и естетиката на вещите вътре се нарушава тотално. хем са леки, прозрачни и празни, хем започват да превземат значителни обеми, да се пречкат, да внасят хаос и да дразнят със звука си всеки път щом бръкнеш в шкафа. засега най-много съм натъпкала в празния изключен фризер с надеждата да ги употребя за втори път, като един ден стигна до последната и най-накрая се приключи с този хорър! но този ден не идва, те все не свършват и не свършават, а напротив – множат се като брадавици. понякога, за по-лесно, ги окачам на дръжката на някой шкаф, но тази идея веднага ми става неприятна и започва да ми дразни окото...
та това е домашната истерия с найлонките. "празна найлонка ме преследва в живота" (и в съня). след време учените може да започнат да описват случаи на найлонова болест :))) всъщност едва наскоро разбрах, че найлона (или полиестера) бил кръстен на двата световни мегаполиса new york - ny и london = nylon

котката ми е влюбена в торбичките! в момента има няколко разпилени на пода и тя си ги разхожда по цялата къща, мята се в тях, спи и обожава шумоленето им. тя по принцип се навира във всякакви чанти, дори и лични, не мирясва докато не ги претършува. но найлоновите са й любими! понякога й чистя... сещате се какво с тях... не могат да се отрекат непропускливите свойства на найлона а вчера се беше намърдала в една найлонка на кухненския плот и само главата й се подаваше, имаше такъв блажен и самодоволен вид, сякаш е облякла най-скъпата си рокля, че сърце не ми даде да я изгоня от там...

абе много вдъхновяваща тема са тез найлонки!