Не е вярно, че Америка сложи Саддам на власт (както си писала в предния постинг), но в вярно, че подкрепяше Саддам във войната с Иран. Вярно е също, че подкрепяше афганските бойци (но не талибаните – те се появяват 7 години след края на съветско-афганската война) само от съображенията на студената война.
След края на Втората световна война един от големите политически мислители и бивш посланик на САЩ в СССР Джордж Кенън съставя доктрината, съгласно която основна линия на американската външна политика става борбата със съветската заплаха и всички останали приоритети минават на заден план. Това означава на практика, че ако в някоя точка на света има стълкновение между две недемократични сили, то щатите ще подкрепят тази, която не е проводник на съветските интереси.
По този начин за действали и руснаците, разбира се. Това е политиката. След войната Съветския съюз застрашително навлиза в половин Европа. Представи си, че ти си начело на американската политика в периода 1945-1990. Понеже вярваш в демокрацията, може ни ще решиш да водиш една последователна политика на принципа всеки който не е демократ е враг и обратно. Но това е като да искаш да спечелиш една партия шах, без да жертваш нито една фигура и да отдаваш еднакво значение на пешките, топовете и офицерите. Няма как да стане, особено ако насреща си имаш противник, готов да си изгърми всички пешки само и само да спечели партията. Това е причината, поради която политиката наистина е мръсна работа.
Иран става болна тема за американците след идването на шиитските фундаметналисти на власт и кризата със заложниците през 79-та. Те решават да подкрепят все пак светския Ирак, а и да не забравяме, че по това време Саддам все още не си е разиграл коня.

Хайде, стига сме бистрили политиката.

Животът е хубав.