Една малка констатация. В никакъв случай не е забележка или оценка, мога да си го позволя само ако съм перфектна, а пък ако бях префектна нямаше да ме е еня за всичко това в този му вид Като леко гневлива и напрегната натура, често правя забележки и много ми се иска това желание да изчезне от мен. Засега само се упражнявам
Та значи съм съгласна, че фанатизмът е много по-опасен от 'трупоядството'. Също така лексика от рода на 'мърша', трупо-не знам си какво' и то употребени заедно с уверенията, че някой бил толерантен и не делял хората, на съзнателно или подсъзнателно ниво, ми се струват лицемерни и ограничени. За жалост и аз деля хората по най-различни критерии, което единствено и само показва моето несъвършенство и ограниченост :)))
Но същинският въпрос за мен остава: ако натрия носа на някого и не на шега му кажа, че е тъп, лицемерен, фанатичен, заблуден и т.н., дали този някой и аз самата ще имаме някаква полза от това. Еми, няма да имаме. Поне досега от такива забележчици, файда не съм видяла. Освен че на мен може и да ми стане малко по-добре, щото съм си изляла критичността върху му, а пък той от своя страна да ме отхвърли и още повече да се закрепи на позицията си. Все пак хората ако въобще се променят, то това е труден, мъчителен, дългосрочен процес, изискващ особен род усилия
И последнo към amrta: почти съм сигурна, че не надвишаваш възрастта от 25 години или греша? Щото и аз на 20 години, в юношестки плам, си мислех за манастири и че мъже не ми трябват. Но разбира се, понеже никога не съм го искала истински, не устисках и се радвам, че това стана в младите ми години, а не преди пенсия, понеже светът познава и такива случаи:)))
Така, ако не друго, ще имам втори шанс след пенсията
Редактирано от jiven на 19.11.04 10:51.
|