Вегетарианската позиция за "неубиването" за мен е половинчата и лицемерна. Докъде свършва "ценният" живот, и откъде почва другият? Жал ти е за милите кокошчици и телетата с големите очи, но пръскаш против мравки и хлебарки в къщи, нали? Ако в дома ти влети оса, ще я смачкаш ли? А ако имаш плъхове в мазето? Замисляла ли си се колко насекоми и малки животинки са избити и прогонени, за да живееш в бетонната кутия, построена на мястото на техните домове? Хубаво, агънцето е симпатяга, няма да го колим, ноо, хлебарката е гадина. Е, къде е разликата? Ще вземеш ли метла, за да спасяваш живинките по пътя си от големите си смъртоносни крака? Ако не, нима и ти не си убиец и престъпник? Отнемаш животи, въпреки, че имаш избор да не го правиш. Кой решава, че живота на кравата е по-ценен от живота на мухата? В някои племена ядат мравки и личинки - те убийци ли са?
Не ме провокира факта, че някой ме нарича убиец, а това, че доста мътната и половинчата концепция за "неубиването" се използва като пропаганда.
|