Това не е само от книгите за Анастасия. За това говори Дънов. Храната ни, освен сбор от макро и микроелементи, е също фини природни енергии. С тях ние храним не материалното си тяло, а енергийното такова, храним мислите и душата си. Каквато ние храната, такова е тялото, каквото е тялото, такава ще е и душата. Това разбиране за храната споделят Дънов и много други окултисти. То е с механизъм, подобен на хомеопатията. Когато в едно вещество имаме само информационни структури, то въздейства много по- силно понякога от едно лекарство, което въздейства само върху материалното ни тяло. Ние сме част от окръжаващата ни среда в много по-голяма степен, отколкото можем да си представим. Ние не сме нещо отделно от света, който ни заобикаля. Фактът, че имаме его, че осмисляме себе си като нещо отделно, не означава, че не участваме в обмена на енергии с всичко заобикалящо ни - с живата и неживата материя. Индусите имат учението за праната - това е оная жива, но абсолютно необходима ни енергия, която няма материално измерение, но без която не можем. Праната се усвоява само с небцето и езика, присъща е само на живите клетки. Дънов и Анастасия отиват по-далеч в обяснението си - те смятат, че всяка растителна храна, отгледана от собствените ни ръце, засадена и узряла в нашата градина, обрана в нормалния за нея сезон, съдържа цялото богатство от космични енергии, което ни е нужно, за да сме здрави и щастливи. Всичко друго е излишно. Всяка година има изобилие от различен плод, не от всички едновременно. Това означава, че точно този плод е най-добър в съответния момент и трябва да го ядем в изобилие,респ. можем да си изсушим и за зимата. Не трябва, с помощта на химията да се стремим да имаме всичко и в изобилие. Това не е присъщо на природата и не е полезно за нас. Знам, че това са много трудни за прилагане принципи, но мисля, че все повече ще печелят популярност. Най-добра за нас е храната, отгледана от самите нас или любими наши хора, отгледана с любов и благодарност към щедростта на природата.