"Може би първо трябва да се научиш да се замисляш над въпроса, а след това над отговора."
Точно върху въпроса се замислих, при това много по-добре и задълбочено от теб и дори от автора на темата.
За да знаеш, че нещо съществува, трябва да преминеш през него. Не просто да вярваш сляпо, че "съществува". Вярата е слепота, глупост, инертна склонност в съзнанието. Вярата не доказва нищо, нито пък може да се счете за някакъв сериозен аргумент (щото авторът на темата ме пита за такива, неосъзнавайки, че е задал въпроса си с допускания, приети на сляпа вяра).
Насочвам вниманието към въпроса в темата, защото човекът ме попита мога ли да докажа, че "Животът е непроявена и вечна същност". А нуждае ли се това от доказване изобщо, още повече и след като не е установено, че съществува такова нещо като "смърт". И ти не можеш да дадеш задоволителен отговор на това, освен глупавия и нелеп "аргумент" - "ми щото хората вярват..." Ами "хората", които "вярват", са глупаци и въобще не ми пука в какво вярват.
Запомни - вярата е глупост, вярата е слепота, вярата не е разбиране. Осъзнаване и вяра са взаимно изключващи се. Където има осъзнаване, няма нужда от вяра и където има вяра, липсва осъзнаване.
|