|
дно свидетелство, което силно ме впечатли....
Бил Уис САЩ
На 22 ноември 2003 година се върнахме у дома след молитвено събрание, което провеждахме всяка събота в дома на наши приятели. Както обикновено си легнахме към 22.30 часа. Събудих се от писъци, идващи от всекидневната. Погледнах дигиталния часовник. Беше 3.23 часа! Изтичах натам и заварих съпруга си в непривично за него състояние, защото по принцип той е консервативен и твърд в убежденията си. Беше травмиран, държеше се за слепоочията и плачеше: “Моли се за мен, моли се за мен! Господ ме отведе в Ада!”.
В първия момент изпаднах в шок, но се успокоих и получих убеждение, че моят съпруг няма психични отклонения и не трябва да търся медицинска помощ. Започнах да се моля и Господ премахна ужаса от ума му, но запази събитията цялостни, за да могат да бъдат споделени с други хора. Първото, което съпругът ми поиска, беше чаша с вода и след като му я донесох, той се успокои и ми разказа какво се беше случило...
Не мога да ви обясня как, но знаех, че беше три часа, когато Бог ме грабна, изведе ме вън от тялото и ме постави в затворническа килия в ада! Намерих се сред каменни стени и метални решетки от страната на коридора... За известно време имаше светлина, за да мога да видя всичко.
Жегата беше ужасяваща, далеч над способността на тялото ми да я издържи. Би трябвало веднага да умра, но аз оставах жив и лежах обезсилен на пода. Господ беше изтрил от съзнанието ми факта, че съм християни, искаше да почувствам какво един неспасен човек би преживял попадайки в ада - усещането, че е изгубен завинаги и не може да излезе оттам.
Когато погледнах нагоре видях две четири метрови, силни и свирепи чудовища, изпитващи неистова омраза към мен. Разхождаха се из килията като разярени бикове готови да ме разкъсат. Изгледът им беше по-чудовищен от всичко, което можете да си представите. Бях ужасен...
Вонята им беше отвратителна и се смесваше с миризмата на горяща сяра, идваща от дълбините на ада. Не можеше да се диша. Хората виждали вулкан казват, че има определена граница, която не може да бъде премината поради дима, пепелта и сярата, която е токсична и смъртоносна...
В ада въздухът е отровен. Не ти се иска да го дишаш, защото чувстваш, че ще умреш на секундата, но накрая се поддаваш. Няма достатъчно въздух за дишане. Невъзможно е да си поемеш дълбоко въздух. Би трябвало да умреш от липсата на въздух, но продължаваш да живееш.
Псалм
73:19 Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.
Исая 24:22 И ще бъдат събрани,
Както се събират затворниците в тъмницата.
И ще бъдат затворени в тъмницата,
И след дълго време ще бъдат наказани.
Притчи 7:27 Домът й / на блудницата / е път към ада,
И води надолу в клетките на смъртта.
Очевидно Йон също е преминал портите на ада, защото в Йон 2:2,6 се казва:
“Земните лостове ме затвориха завинаги, но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова. От вътрешността на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.”
На много места Библията ни предупреждава за пъкъла:
“При вратите на Шеол ще слезе тя...”
(Йов 17:16)
“Шеол отдолу се раздвижи, заради тебе, за да те посрещне когато дойдеш... Те всички ще рекат: И ти ли отслабна като нас?” (Исаия 14:9-10)
Чудовищата проклинаха Бога. Едното от тях ме сграбчи и хвърли към стената. Сякаш костите ми се разтрошиха. Усетих болка, но тя беше някак си притъпена. Бог беше отнел от мен по-голямата част от страданието, но в ада болката е реална, а не алегорична или метафорична. Запазваш тялото си, а сетивата ти са още по-чувствителни отколкото на земята.
“Бойте се от Онзи, Който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла” (Матей 10:28.
Другото същество ме хвана като парцалена кукла и раздра плътта ми, но не потече кръв или вода, защото Писанието казва, че в ада такива не съществуват.
Излязох от килията и се озовах в черна тъмнина, изпълнена със зло присъствие. Пламъци се издигаха на височина 16 км. (Има неща в ада, които знаеш със сигурност). Те осветяваха само малка част от небето. Пропастта, в която беше огъня е с ширина около 2 км. Беше дива, неплодородна, мъртва, скалиста и пуста земя, без никаква зеленина. Точно както се споменава в книгата на Исаия (59:10).
Едно от съществата ме върна в килията и започна да мачка главата ми, докато я сплеска... В килията имаше още две същества, които не виждах, защото беше тъмно, но те ме хванаха за краката и ръцете ми и искаха да ги отскубнат.
Тогава бях захвърлен до бездната с огъня. В него имаше милиони горящи хора. Сред тях нямаше деца. Многомилионните викове на ужас бяха толкова потресаващи и оглушителни, че ми се искаше да избягам.
С последни сили хората се катереха по стените, опитвайки се да се измъкнат, но демони ги обграждаха и блъскаха обратно.
Огънят в ада е по-силен от този на земята. Там нещата са усилени.
В Евангелието на Матей 13:49-50 ясно се казва, че:
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
Подобен е и Псалм 11:6 - “Над нечестивите Той ще излее като дъжд разпалени въглени, огън и жупел”. В Лука 16 гл. богаташът казва: “Измъчван съм от огъня” и моли Лазар да натопи пръста си във вода и да разхлади езика му. В ада водата наистина е кът и той моли за няколко капчици, за да облекчи жаждата си... В Откровение 9:2 се говори за бездънна пропаст, която се отваря, от нея се издига дим и слънцето потъмнява. Пламъците не са метафорични!
Спомнете си за кулите близнаци в Ню Йорк! Хората вътре бяха изправени срещу топлината и предпочитаха да скочат от високо вместо да останат при температурите от 200 градуса, при които се изгаря за 50 секунди. Би било ужасяващо гледайки височината да избереш да скочиш. Трябва да имаш доста основателни причини, за да направиш този избор.
Учените казват, че огнената магма на земята е с температура 12 000 градуса. Това е съдбата на всеки невярващ за вечността. Ужасно е. Нямаш цел. Безполезно съществуване.
“Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба!”
(Еклисиаст 9:10)
В ада няма покой.
Имаш нужда от сън, точно както тук на земята, но е невъзможно да спиш... Безсънието там е завинаги!
“И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ” (Откровение 14:11).
В Псалм 127:2 се казва, че и в сън Господ дава на възлюбения Си. В ада няма възлюбени. Адът е лишен от Господната добрина. В него няма въздух и слънце. Вече няма как да си с хора отново, изолиран си от тях. В огнената пропаст хората са разделени един от друг. Никога повече не можеш да се сближиш и да разговаряш с някого! Сънят, храната, ароматите, въздуха, общението с другите хора и Бога и всяко дадено добро са благословение от Господа, но когато ги отнеме от създанията си, както е в ада, не остава нищо хубаво.
Има 49 места в Писанията, които посочват, че местонахождението на ада е в дълбините на Земята. Разбирах, че се намирам на около 6000 км под земята, а знаем, че диаметърът й е 12 000 км.
Имаше индивидуални ровове с огън и други килии в ада, и хората бяха пръснати из тях. Нивата на мъчение са различни, както е посочено в Матей 23:14 и на други места в Библията (“Затова ще приемете по-голямо осъждение...”), но всичките са тежки. Няма приятни кътчета в ада.
Когато бях долу в ада си мислех, че никога повече няма да видя жена си и тя никога няма да разбере къде съм. Тези мисли ме ужасяваха.
Милионите хора под земята са живели някога горе, като мен и теб днес. Ходели са, вършели са своята работа, радвали са се на семействата си, но не са се покаяли, не са приели Исус за личен Спасител и сега са безвъзвратно изгубени в ада!... Докато сме на земята мислим за времето като за нещо, което има начало и край, но с духовното си тяло можем да разберем вечността и човек попаднал в пъкъла разбира, че е там завинаги. Не видях всичко в ада, той е голямо място, Господ ми показа само част от него. В Матей 25:41 се казва, че адът е направен за дявола и за неговите ангели, а не за хората. Знаем, че демоните и падналите ангели са в ада и на земята. Дяволите, изпълнителите на Божия гняв ще бъдат вечните мъчители в ада. Веднъж предаден в ръцете им, ти си предаден завинаги!
“Разсъдете за това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, без да се намери, кой да ви избави” (Псалм 50:22).
Тези, които не вземат под внимание Божието слово, със сигурност ще бъдат разкъсани от мъчителите! Никога не свършваш в ада, но червеите продължават да те ядат. Ужасно е да попаднеш в ръцете на някой, който те мрази и иска да те тормози, а ти не можеш да направиш абсолютно нищо...
Господ ни е направил най-висшата форма на създанията си, но в ада човек е подчинен на създания с най-ниската умствена способност. И то завинаги!
Точно както си стоях до горящия ров, нещо ме грабна и издигна нагоре като в тунел, в краищата на който имаше демони. Някои бяха малки 60 - 90 см, други към 1.60 м, а трети - до 4 метра. Имаха форма на змии, паяци, червеи, ларви... бяха отвратителни.
Изкачвайки се по тунела стана тъмно като в рог и аз се уплаших много...
Изаеднъж се появи изключително чиста, бяла светлина!
Това беше Исус! Не мога да опиша какво почувствах в присъствието Му. Толкова е величествено и пленяващо да бъдеш с Исус!
Паднах на колене и започнах да Му се покланям. Той ме докосна и аз казах: „Исусе”. „Аз Съм” - отвърна. Не можеш да объркаш Исус. Той е толкова силен, спокоен и любящ!... Паднах при нозете Му като мъртъв, както Йоан в Откровението. Той ме докосна и аз се съживих. Не ми се искаше да Го питам за нищо, просто исках да остана благодарящ и отдаден на Него, но много въпроси напираха в ума ми. Исус започна да отговаря на тях, без изобщо да си отворя устата!.. “Защо ме изпрати на това ужасно място” - си помислих и Исус каза: “Понеже много хора не вярват, че адът съществува. Дори някои от людете Ми не вярват, че той е реален”. Това твърдение ме шокира, но срещнах много християни, които се заблуждават, че адът е само за дявола и човек не може да попадне там.
Исус продължи: “Отиди и им разкажи! Не е волята Ми нито един да отиде там! Никой не искам да погине...”
“Господи защо тези демони ме мразят толкова силно?” А Той ми отвърна: “Защото мразят Мен, а ти си направен по мой образ.”
Демоните мразят Бога, но, понеже не могат да Му направят нищо, нараняват Неговите творения.
Помислих си също: “Господи защо избра мен?”, но веднага се сетих, че този въпрос е арогантен, защото когато един генерал с пет звезден пагон дойде до теб, а ти си войник, и ти каже: “Войнико, отивай там!”, е абсурдно да го попиташ: “Защо избра мен?”. Просто отиваш и се подчиняваш на заповедта.
Исус не ми даде обяснение, само ми каза: “Предай на всички, че идвам много скоро и не искам никой да отиде на това мъчително място!”.
Не можете да си представите, какво означава да си в безнадеждна ситуация. Дори хората в концентрационните лагери имат надежда, че ще умрат и ще се избавят, но в ада не можеш да умреш! Отвъд способностите на човека е да схване този факт, затова се чувствам затруднен да ви обясня колко ужасно е в ада.
Господ ме издигна над земята, можехме да видим земята като кълбо. Бяхме в космоса. Просто е феноменално да видиш как светът се крепи на нищото, той просто виси във въздуха. Много астронавти са се покайвали пред Господа за своето неверие при вида на небесните тела въртящи се толкова прецизно.
Господ ми позволи за момент да почувствам част от силата Му. Изпитах частица от контрола, който Той упражняваше над цялата вселена.
Видях необятния простор, всички планети и как Бог е в контрол над всичките милиарди планети и небесни тела... Всяка планета има име и Той знае всичко което се случва, където и да било... Умът ти блокира виждайки силата, с която Бог управлява всемира, гледайки как всичко се върти перфектно, как водата не залива сушата. Гледайки океана си мислиш: “Кое го задържа да не прелее?”. Господ прави всичко това и разбрах, че Той знае всяка мисъл у човека. Познава всяка птичка, която пада на земята и всеки косъм на главата на човека. Невероятно е да осъзнаваш факта, че Той контролира всичко без нищо да Му убегне... Понякога си мислим: “Защо Господ не чува молитвата ми?”, но Бог не пропуска нищо.
Спомних си колко силни ми изглеждаха демоните, но сега, в присъствието на Исус, поглеждах назад, те бяха като мравки. Не мога да обясня дали наистина станаха толкова малки или се снишаваха пред Исус, но изглеждаха като нищожества.
Тогава казах: “Господи, демоните бяха така големи и аз много се страхувах от тях, а сега са нищожни!...”
Исус махна с ръка: “О, просто трябва да ги изгониш в Мое Име.” Тогава си казах: “Слава на Бога!”. Въпреки силата и властта дадена на демоните не трябва да се плашим от тях, когато познаваме Исус. Но без Исус ти си нищо за тях!
Исус ме накара да погледна назад и аз видях как хора, един след друг, падаха в бездната.
Простенах: “О, Господи, те отиват на ужасното място, от което току-що се връщам!”. Исус ми позволи да усетя частица от любовта Му, която има към нас. Болеше Го, гледайки как тези хора отиват в ада. Не можех да понеса болката, която Той изпитваше и Го помолих: “Моля те, Исусе, спри!”. Исус стенеше за всеки човек, които отиваше надолу. Не иска никой да отиде в ада. На човек му е даден избор, който да направи през този живот. Твърде късно е дори секунда след смъртта му.
Какво ли щеше да стане, ако Исус не беше умрял на кръста? Тогава всички щяхме да отидем в ада!
Когато се връщах на земята въздухът се удряше в лицето ми по пътя към дома ми.
Прибрах се вкъщи в Калифорния и видях тялото си проснато на пода. Господ ми припомни стиха от Яков 4:14, където се казва, че животът е пара. Изведнъж видях живота си като издигаща се пара и си казах: ” Това е животът ни, отива си мигновено!”, но се удивих, че тази пара има стойност за вечността. Каквато и жертва за Бога да правиш сега, тя има стойност за вечността!
Истинската цел на живота ни за земята е да угодим на Господа. Нямаме много време. Така или иначе животът е кратък, а в сравнение с вечността е просто миг...
Когато се върнах в тялото си не исках да оставя Исус да си върви, но знаех, че трябва да тръгва.
Когато Бог ме остави, мъченията от ада нахлуха в главата ми. Чувствайки, че тялото ми загива ужасен започнах да викам. Не знаех къде се намирам, нито какво се случва.
Жена ми започна да се моли за мен и аз си спомних, че съм се върнал от ада и съм на земята. Бях благодарен, че съм тук, но се молех Господ да премахне ужасите от ума ми. След молитвата на жена ми Господ направи това за един миг. Бях освободен и това беше жизнено важно, защото човек просто не може да живее с толкова страх и страдание у себе си. Така Господ остави спомените ми, но премахна мъките.
Сега, когато чуя някой да казва: “Не вярвам в Исус, не вярвам на Библията.” сърцето ми се изпълва с мъка. Иде ми да го разтърся и да извикам: „Човече, събуди се!.. Адът е реално място е реално и ти ще отидеш там, ако не се опомниш.”
Най-важното е да правиш онова, което Господ ти е казал. На всеки е дадено да върши нещо, всеки има задание. На мен Господ заръча да споделям видяното, защото желанието Му е нито един човек да не отиде в ада.
Един ден посетихме руска църква в Сакраменто. Споделих видяното пред около 5000 човека. Накрая един старец, най-възрастният в църквата, се втурна напред викайки: “Това е мъжът, за който ви говорих!”. Всички станаха и започнаха да пляскат с ръце. След това той ми разказа, че е руски евреин и през Втората световна война бил изпратен в концентрационен лагер в Аушвиц. Тогава той още не бил християнин, но бил задържан защото е евреин. Още през 1944 година той имал опитността да отиде в ада и след това бил възкресен. Написал книга за преживяванията си в ада и се молел: „Господи, нека един ден някой дойде и потвърди това, което видях!” Един пастор изпратил аудио запис на свидетелството ми на една възрастна жена. Точно когато го пуснала в стаята влязъл 30-годишният й син. Току-що бил излязъл от затвора, където излежал дългогодишна присъда за разпространение на наркотици. Никога не бил чувал за Библията. Разтърсен от чутото, паднал на колене и поканил Господ в сърцето си...
Искал да отиде на църква на следващата сутрин и да свидетелства, че е станал християнин, но шест часа по-късно починал в съня си!
Най-важното от всичко в този живот е хора да се спасяват чрез вяра в Исуса Христа. “Защото ако живеете плътски, ще умрете!” (Римляни 8:13)
И ще познаете Истината и Истината ще ви направи СВОБОДНИ !!!Редактирано от п_o_п_e_т_o на 24.04.08 10:52.
|
23 минути в Ада
