|
"...В по-старите средновековни текстове мъртвите са представяни обикновено като самотни бродници в нощния мрак. Този факт е обясним изглежда с доминацията на архаичната идея за самотността в смъртта, но и – разбира се – с конкретността и личностната насоченост на мисията, с която пришълците от отвъдното са изпратени в света на живите. Същевременно след XII век все по-настойчиво се налага една друга тема, имаща корените си във фолклорната традиция, но подхранвана от някои антични литературни образци и от променения теологичен код в представите за структурата на отвъдното – темата за шествието на мъртвите. Първото й по-цялостно разгръщане срещаме в “Църковната история” на нормандския монах Ордерик Витал. В осемнадесета книга на това обемисто съчинение, написано между 1123 и 1137 година, е предаден достоверният разказ на един млад свещеник на име Валхелин за случилото се с него в новогодишната нощ на 1091 година. На връщане от посещението си при един болен, намирайки се далеч от всяко човешко поселение, Валхелин дочул грохот от движението на огромна войска. Убеден, че това е армията на прословутия местен злодей Робер от Белем, младият мъж се прикрил зад дърветата и се приготвил за отбрана. Нощта била ясна и първото, което видял, бил някакъв въоръжен с дебела тояга великан, който му наредил да остане на мястото си, за да проследи шествието на идващата войска.Отначало се появила огромна група пешаци, натоварени като животни с всякакви дрехи и домашна посуда, сякаш били разбойници, превити под тежестта на плячката си. Те преминали на бърз ход, стенейки под товара си, и сред тях свещеникът разпознал няколко от наскоро починалите си съседи. След тях от тъмнината изплувала група гробари, към които се присъединил и великанът. Двама по двама великаните носили погребални носилки, върху които седели множество джуджета с несъразмерно големи бъчвообразни глави. В края на това ужасяващо шествие вървели два черни демона, носещи дънер от дърво. Върху дънера бил окован и пробождан безмилостно с шпори от трети демон нещастникът, които две години преди това бил погубил невинен свещеник и умрял, без да се разкае за стореното. Веднага след това се задали множество жени, яхнали като амазонки коне със седла, обковани с горещи гвоздеи. При всяка стъпка вятърът повдигал тези нещастници на един лакът височина, а след това ги оставял да падат обратно върху седлото. Гърдите им били пробити с нажежени до червено пирони. Сред стенещите и оплакващи греховете си ездачки Валхелин разпознал няколко благородни дами, известни приживе с разюзданото си поведение :))))) След тях пристъпвала армията на клириците и монасите, водени от своите епископи и абати. Сред тези последните младият свещеник съзрял с удивление и някои висши сановници, които приживе се ползвали с безупречно име :))))) Ала това – пояснява той – само показва, че единствен Бог може да вижда и вътрешността и безупречно да отличава праведника от грешника, които следва да бъде пречистен в огъна на чистилището :)))))) Когато се задала групата на рицарите, облечени в черно, яхнали огромни коне и накичени с оръжие, като че ли тръгват на битка, Валхелин най-сетне проумял, че това е “отрядът на Херлекин” (familia Herlechini), виждан вече, както бил чувал от мнозина, на чиито разкази до сега той не вярвал и дори им се подигравал. За да има сигурен знак за случилото се, свещеникът се опитал да улови един от необяздените коне :)))))), ала това не му се отдало. Когато обаче отказал да изпълни заръката на едного от ездачите и да предаде вест от него на близките му, разяреният мъртвец го сграбчил за гърлото и се опитал да го удуши, ала го пуснал – оставяйки все пак белег от пръстите си, - когато срещу него с изваден меч се възправил собственият, мъртъв от години брат на Валхелин. В последвалия разговор той пояснил, че наказанието на рицарите да яздят в нажежено и тежко като хълма Сен Мишел въоръжение, но че отслужваните от техните близки меси, както и надеждата от предстоящо освобождение облекчават страданията им. Заклевайки брат си да не го забравя и да се грижи за душата му с молитви и благодеяния :))))), мъртвецът изчезнал, а с него отминало цялото зловещо шествие. Цяла седмица след случилото се младият свещеник лежал почти в несвяст, а като започнал да се чувства по-добре, разказал видяното на епископ Жилбер от Лизьо. Валхелин преживял още петнадесет години, което позволило да Ордерик Витал да научи за станалото от собствената му уста и дари да види с очите си ужасния белег, оставен от ръката на мъртвия рицар..."
Spirit Horse, ride for me
|
шествието на мъртвите :)))))
