Двадесет и четири. Сърдечно благодаря на друзята, дето не само, че ме помнят ами и са с мен и продължават да постват теми тук. Най-много мерси на приятеля ми Бенчо, че ме поздрави малко преди да настъпи полунощ.
Не, че щях да се засегна ако не беше, но самия факт, говори че поне на някой му пука за това другите да разберат, нещо което не е чак толкоз важно.
Още веднъж "Благодаря"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите