В кибернетиката имат един закон, който по късно го прехвърлят в разни системи за изследване на човешкото поведение. Гласи приблизително - при всяко групиране от елементи водещия елемент е този с най-много възможности за избор.
Там е логично, колкото повече възможности за избор толкова по-малко компромиси са необходими за да се застане в най-добрата позиция. Ако имаш само една възможна позиция това доста ограничава възможния резултат, защото независимо коя позиция би определила като най-добра погледнато отстрани се налага да поемеш единствената възможна за тебе, колкото и неудачна да е.

Казват че в човешкото поведение е що-годе същото. Изборът се взима подсъзнателно и за повечето хора се взима по единствения начин който знаят. Ако за някой влизането в конфликт е единствения избор на подсъзнателно ниво, то той ще си се появява всеки път независимо от контекста(докато не се появат други избори).
Съответно ако при всяка ситуация се "подмазваш", тоест се опитваш да се разбереш с добро с всички около тебе - то това ще бъде удачно за случаите когато "подмазването" е подходящия подход. Например можеш евентуално да се сприятелиш с много неконфликтни личности в клуба.

Ако това ти е единствения подход обаче се получава, че посмъртно няма как да се сприятелиш с всички, защото за някои от тях може да се окаже, че трябва да се заяждате за нещо(каквото и да било) 10-тина поста и чак след това евентуално можете да се разберете. Защото пък при тях това е единствения подход. Всеки си е различен.

Логично обаче ако не искаш да се заяждаш ги приемаш за енергиини вампири, с лоша аура, кофти излъчване или каквото ти е по-близко от този тип определения и ги игнорираш, а вътрешно ти става гадно след всеки техен отговор, защото е несъвместим с възможните ти реакции.

Идеята ми е че позицията, че трябва да се разбираш с всички е готина, но не е много функционална. Зависи какво искаш да постигнеш, разбира се. Ако целта ти е намиране на приятели - предполагам че действа, въпреки че хората които биха ти станали така приятели биха ти станали и с всяка друга позиция. Ако целта ти е опознаване на себе си е кофти, защото няма как да опознаеш аспектите ти които се появяват когато си в конфликт, защото ги подтискаш. В дианетиката една от пречките беше "нисък праг на търпимост към разочарования". Много ми пасна, тоест ако се притесняваш, че някой ще реагира негативно на твой пост, се оказва че цялото ти писане се орязва за да бъде така насочено, че да не обиди никой. Няма лошо, дори е готино, само по себе си, но това на практика не си ти, защото ако трябва да пишеш какво наистина мислиш не би изглеждало така.

Съответно ако модератора е решил да изтрива всеки конфликт, защото по някаква причина смята, че са "вредни" това е негово право. Конфликтите няма да спрат, обаче - хората така си се развиват(поне повечето). Просто ще ги отреже от там, което ми се струва безсмислено и тъпо, защото клуба ще трябва да страда за ниския праг на търпимост към конфликт на модератора. А между временно самия модератор трябва да търпи тонове конфликти, защото е решил, че по-добре сега да изтърпи повече, но после да няма. Саможертва един вид. Въобще странно и кофти, от моя гледна точка, но си е негов избор.

The world will end but the mirror will remain, mirroring nothing. Osho