Дам, Леонид наистина е пример за смелост. На паметника при Термопилите едно време пишело - "Странниче, върви, кажи на лакедемонците, че верни на техните завети тук положихме кости"
Малко повече инфо за героичната отбрана или как качеството на подготовка и бойния дух са най-важните елементи в една битка. Въпреки, че са обречени те се бият докрай:
Леонид можел да вземе със себе си 300 спартиати и съответната съюзническа войска, общо около 1000 човека. Задачата била ясна, Спартанският боец дори и в такава тежка ситуация не можел да си позволи лукса да се изплаши и да избяга. Още преди да тръгнат от Спарта, Леонид и бойците му знаели, че отиват на почти сигурна смърт.
Доказва го и епизода, разиграл се преди заминаването от Спарта между Леонид и неговата съпруга, дъщеря ако не се лъжа на доведеният му брат. Според традицията тя се тръшкала и вайкала и питала Леонид:
"Какво да правя аз сега, когато ти напуснеш Спарта?"
"Намери си добър мъж и му роди добри деца!" - твърдо й отговорил Леонид.
Другата страна на това е съдбовното предсказание, направено за Спарта във войната. На въпросът "Може ли да бъде спасена Спарта във войната" оракулът предрекъл, че цената на спасението ще е смъртта на единият от царете на Спарта. Т.е. в очите на Спартиатите походът на Леонид може да е бил и необходима саможертва в името на спасението на града. Определено походът обаче носи и известната доза сепаративна политика на пелопонесците; малко по - голяма войска не и намалила значително отбранителните сили, особено пък по море, но би дала значително по - голям шанс за победа на своя цар.
Спартанската армия напуснала Спарта и се отправила към Термопилите. По пътя Леонид твърдял, че е авангард на сериозни гръцки сили, готови да се изправят срещу Керкс. Посредством тези полунеистини, а и с видимото си мъжество и позната бойна слава армията на Леонид се увеличила по пътя и към Термопилите наброявала вероятно около 4000 - 4200 души, а при прохода заварила гръцки сили и войни от Фокида и околностите, общо около 3000 души, които се обвързали с клетва за вярност към Леонид като към главнокомандващ.
Проходът имал остатъци от стара кула и стена, които защитниците се били заели да възстановят. Приготовленията приключвали, когато се разбрало, че Ксеркс е вече от другата страна на прохода.
Персийски съгледвач тръгнал да минава през прохода и попаднал на група спартиати, които оправяли косите си. Той явно не ги доближил твърде много, но му направило впечатление това, че те го забелязали и ... продължили да оправят косите си, сякаш че той не съществувал. Това странно презрение към могъщите сили било веднага докладвано на персийския цар.
Демарат, спартански помощник на Ксеркс смятал, че спартанците няма да отстъпят и искал незабавно нападение. Ксеркс обаче не повярвал на думите му и зачакал, надявайки се да изплаши врага с количество :)
На петият ден чакане обаче му омръзнало. Пратениците му държали цветиста реч, описвайки могъществото на персийската войска и безполезността на съпротивата. На тези думи Леонид отговорил с лаконичното "Molon labe!" - т.е. "Ела и превземи!" На гневната забележка, че при такъв отговор след малко слънцето за гърците ще бъде закрито от стрели, друг спартиат извикал: "Толкова по - добре, значи ще се бием на сянка!"
Разярен, Ксеркс изпратил мидийците в атака.
Леонидовата армия била разпределена по следния начин: три основни звена вземали участие в боя: едно посрещало врага напред, в близост до най - тясното място на прохода, като постепенното разширяване давало възможност на гърците да участват освен с по - добре въоръжени и по - добре обучени мъже, и с повече на брой по фронтовата линия. Броят на персите не ги ползвал с нищо, основната част оставала впримчена отвъд теснината и отново нямало особена полза нито от стрелите в гръб на своите при голямо разстояние, малък ъгъл и видимост, нито пък от конницата им. Нахлуващите малки групи били избивани или изхвърляни през стръмнините в морето.
В близост до укрепленията чакали втората и третата част, като втората се включвала в боя веднага, щом първата почнела да отстъпва и умишлено удряла на бяг, изтегляйки се бързо от полесражението. Втората част, понякога подпомогната и от първата, отново изтласквала враговете в близост до теснината. В това време нейната позиция от преди това била заемана от третата част, а частта, която преди това била на бойното поле, се възстановявала и почивала и се грижела за ранените си.
По този начин Леонид решил ключов за войската си проблем. Макар и с малък брой, армията му успешно удържала вражите атаки, като при това винаги разполагал с 1/3 от армията си със свежи сили и готова за бой и 1/3 - почиваща си и подготвяща се за активни действия.
От друга страна той имал фокейски хоплити, охраняващи една пътечка, за кояот знаел ,че е проход към планината. Те били около 1000 на брой, задължили се към него с клетва като доброволци да охраняват прохода и вероятно е можел да ги извика на помощ при опасност от пробив.
Никак не стоели обаче така нещаа при Ксеркс. Мидийсите и кисийците, нападащи под ударите на бичове, гинели като мухи. Без никакъв успех армията му дала голям брой жертви.
За да сломи неочакваната съпротива Ксеркс изтеглил армията си и пуснал напред елитното звено на брат си Хидарн - т.нар. безсмъртни - царската Гвардия. Същият успех. Или по - точно неуспех. Херодот го отдава не само на подготовката, но и на разликите във воръжението - гръцките копия били по - дълги и вършели по - добра работа в местността, особено що се отнася до избутване на враговете. В хода на действията Ксеркс на три пъти скачал от страх за войската си и за самия себе си.
На следващият, втори ден, Ксеркс не сменил тактиката си, но сменил подхода си. Вече не толкова напорът и изтласкването на войската на противника бил важен, а съприкосновението с противника; вече се търсело раняване на противника на всяка цена, без значение характера на раната. Резултатът обаче не бил с нищо различим от предния ден, много жертви от страна на персите и никакъв изглед за победа.
Но следобедът на същият втори ден при него се явил Ефиалт, който с надежда за облаги издал на Ксеркс пътеката, по която можел да заобиколи прохода. Същият този мъж по - късно бил обявен извън закона с награда за главата му и бил убит, но кел файда...
Ксеркс се хванал за думите му като удавник за сламка и веднага изпратил с него Хидарн и групичката му от около 10 000 воини да обиколят по пътеката.
Настъпил третият, паметен ден от битката - 11.08.480 г. пр.хр. Докато в прохода персийското мазало продължавало, армията на Хидарн и Ефиалт си пробивала път през горичката. Първоначално размърдването на горичката не направило впечатление на фокейците и те си помислили, че е вятър, но после шумът от придвижването го вдигнал на оръжие и те алармирали Леонид за опасността.
Виждайки фокейците, Хидарн се изплашил. Строени и готови за бой, те по облекло и вид наподобявали спартиати. Той попитал Ефиалт да не би това да са подкрепления от Спарта, но когато узнал истината, заповядал атака. Малобройни и с неясен противник срещу себе си, при невъзможност да атакуват силите му и да нанесат поражение, фокейците се топяли от персийските стрели и нападения и побягнали по планината. Мислели си, че целият поход е заради тях и дори се спрели за да се предадат на врага с цел да спасят родината си. Но персите не им обръщали никакво внимание, те бързали надолу, където с оредели редици и вече уморени, спартиатите продължавали да отбраняват прохода.
Сутринта на този ден Леонид освободил тези от армията си, неангажирани лично към него и с малка група от около 1300 човека продължил боевете. Преди да започне сутрешният бой, той дал на войните си закуска. "Яжте добре" - казал им той - "защото довечера ще прислужвате в царството на Хадес".
Традицията описва и един спартански воин, който се "скатал". Направил се на болен човека и не се явил на битката и това го спасило, успял да избяга и да се върне в Спарта. Там загубил общественото си положение и доброто си име, на фитидий вече не можел да присъства, нито да гласува и живеел по - презряно и от роб. Но все пак ако това е истина, може би в някаква степен и на него дължим сведенията за битката.
Ксеркс сутринта направил само богослужение и чак към обед пристъпил към действия. В ранният следобед той се надявал да прегази спартиатите, съвместно с заобиколилият ги отстрани Хидарн. Приготвил цялата си армия за атака и ... отново бил изненадан - спартиатите нахлули отвъд най - тясната част на прохода, избивайки голям брой перси. Възможно е това да е била последна, отчаяна атака, но лично на мен по - скоро ми прилича на опит да се предвари атаката на огромната армия срещу намалелите сили на Леонид. Преди спартиатите са имали възможността да изолират и със свежи сили да убиват малки групички от Ксерксовата армия, сега обаче тези малки групи ще бъдат по - големи от гръцките в следствие на масовото нахлуване. Сблъсъкът одвъд теснината обаче ще принуди персите нападайки да навлизат в теснината, което ще забави устрема им и много от тях ще паднат от скалите или ще бдат изпомачкани.
Точно това и станало. Хиляди перси намерили гибелта си не от враже оръжие, а от устрема на собствената си армия. Двама от доведените братя на Ксеркс загинали в този щурм.
Всъщност и вражето оръжие вече не било такова, като преди. Повечето гърци вече нямали каквито и да е копия и се сражавали само с мечове. В този бой паднал Леонид пред очите на бойците си - вероятно прострелян, а гърците били изтласкани и отстъпили.
И точно тук спартиатите и придружаващщите ги воини спретнали на своят героичен пълководец една истинска малка Илиада... В стремежа си да си върнат тялото на вожда, те контраатакували и четири пъти обръщали врага си в бягство. Накрая взели трупа на Леонид и го отнесли със себе си, като не пропуснали да сплашат и накарат да отстъпи и подготвящият се за минаване през прохода Ксеркс.
По това време цъфнал и Хидарн и гърците отстъпили от прохода, прикрили се зад стената и до хълма в близост. Тиванците били откъснати от тях, сражението гърците продължили с изтъпените си мечове, с ками или с юмруци, зъби и нокти, докато били затрупани от вражите пълчища, стрели или от срутените бойници на възстановената стена.
Светлозелен от бяс, Ксеркс наредил да се изнамери между труповете трупа на Леонид, да му се отсече главата, а остатъкът да се разпъне на кръст.
По - късно гърците събрали костите на воините си и ги погребали, като спартанците за Леонид оказали невидени почести и дори рев и мъка, нетипични за нация, при която гибелта в бой е не просто нормален край, а желана съдба.
В памет на Леонид на хълма издигнали каменен лъв. За гърците това бил символът на мъжество и на царска власт и нищо по - добре не би паснало за техният цар.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите