|
Камарилия (The Camarilla)
Камарила е многобройно обединение на вампирите, сформирано в късното Средновековие. В някои отношения това е ООН на вампирите, създадена за да защитава вампирите от гоненията на Инквизицията, за да утвърди Традициите на Каин и да превърне в действителност великия Маскарад. Мнозина от Събратята, които си спомнят нощите , когато вампирите са били преследвани и унищожавани из корен, фанатически предани на Маскарада Камарила отхвърля образа на вампирите като хищни чудовища, предлагайки в замяна таен живот сред хората и предпазливо хранене.
Един от основните принципи на Камарила е отричането на съществуването на Каин, Второто поколение и Патриарсите. Властелините на сектата призовават , а понякога и заповядват, легендата за появата на вампирите да се третира само като легенда, нямаща никакви реални свидетелства за правдивостта си.
Камарилия е многочислена и (на теория) извънредно могъща. Но тя се състои от седем вампирски клана, всеки от тях със своя култура и идеали, което дава основание за разногласия помежду им. Системата на власта в Камарилията с нещо наподобява нестабилна форма на парламентаризъм, затова тя бавно взема решения и често е нерешителна по време на кризите. Обаче, обединявайки силите си, камарилия става практически непобедима.
Предполага се, че вашите персонажи ще бъдат вампири от Камарилия, пренадлежащи към един от седемте клана.
Шесте Традиции (Six Traditions)
Вампирите на Камарилия се зклеват да спазват шест легендарни Традиции на Каин – закони, които Каин е завещал на своите потомци според легендите. Както и друи закони, Традициите често биват игнорирани, изкривяват се или направо се нарушават.
Първа Традиция:
Маскарад
Ти няма да разкриваш природата си пред онези, оито не са от твоята кръв. Ако го направиш, ще бъдех лишен от правата на твоята кръв.
Втора Традиция:
Територия
Твоята теритоия пренадлежи единствено на теб. Всички останали трябва да показват уважение към теб докато се намират на твоя територия. Твоята дума е закон, докато си на своя територия.
Трета Традиция:
Потомство
Ти можеш да станеш Господар на друг само с позволение на твоя Господар. Ако създадеш друг без позволението на Господаря си, ти и потомъкът ти ще бъдете унищожени.
Четвърта Традиция:
Отговорност
Ти създаваш собственото си дете. Докато потомството ти не стане самостоятелно, ти ще го направляваш във всичко. Неговите постъпки са твоята отговорност.
Пета Традиция:
Гостоприимство
Уважавай чуждата територия. Попадайки в чужд град, ти си длъжен да се представиш пред ония, който го управлява. Ако не бъдеш приет - ти си нищо.
Шеста Традиция:
Унищожение
Ти не трябва да унищожаваш други от своя вид. Право на унищожаване пренадлежи единствено на старейшините. Само старейшините могат да призоват към Кървавия Лов.
Клановете на Камарилия
Бруджа (Brujah): Клан на неукротими, не признаващи авторитет вампири, провъзгласили се за свободни от законите на обществото.
Гангрел (Gangrel): Клан на самотни ловки скитници, предпочитащи дивата природа пред градовете.
Малкавиан (Malkavian): Странен клан на безумци, членовете на който са печално известни със своята невменяемост и проницателност.
Носферату (Nosferatu): Предизвикващ отвращение клан ма обезобразени чудовища, криещи се в тунелите и канализацията.
Тореадор (Toreador): Клан на елегантни, страстни вампири, които покровителстват художниците, музикантите, актьорите и т.н.
Тремер (Tremere): Таинствен, коварен клан на вампири-магьосници, практикуващи магията на Кръвта.
Вентру (Ventrue): Клан на аристократи и управници, смятащи за свой дълг да ръководят Камарилия.
Обществото на Камарилия
Йерархията има много голямо значение в света на вампирите и най-вече за вампирите от Камарила, които се придържат към изрядно изработена структура, която поддържа реда помежду им.
Местата, където живеят вампирите (обикновенно това са градове и техните покрайнини) са разделени на владения. Във всяко владение управлява княз – могъщ старейшина. Той (или тя) раздават на младите ампири ловните територии в пределите на владението си.
Бдящите и Вътрешният Кръг (Justicars and Inner Circle)
Върхът на управленската структура на Камарила е Вътрешният Кръг, съставен от седемте представители на клановете влизащи в сектата. Във всеки клан вампирът представляващ клана във Вътрешния кръг се избира по различни правила и критерии. Тремер обикновено делегират в Кръга един от Съвета на Седемте Клана. Вентру на Вътрешния Кръг е неоспорим лидер на своя клан, намирайки се на върха на клановата йерархия. Представителят на Гангрел просто има всеобщото уважение в клана си, който няма почти никаква управленска структура. Вътрешният Кръг се събира веднъж на 13 години и избира Бдящите – тези, които провеждат политиката на Камарила в своите кланове. Членът на Вътрешния Кръг заема поста си за неограничено време – причина за оставка може да бъде само окончателната Смърт, решение на Кръга или самоотвод.
Власта на Вътрешния Кръг и на Бдящите е на практика неограничена. Бдящите планират политиката на секата във всичките страи и региони от света, те имат право да назначават и свалят князете, да въздават правосъдие от името на Камарилия. Заповедите и рекомендациите на Бдящите не подлежат на обсъждане и се изпълняват незабавно.
Архонти (Archons)
Всички Бдящи имат свои доверени представители – Архонти. Обикновено Архонтите са потомци на Бдящия, но се случва дори да не са от същия клан. Често, но не винаги, Архонтът е свързан с Кръвна Връзка с повелителя си. Архонтът е очите , ушите и поразяващата ръка на Бдящия. Най-често Архонтите са превъзходни бойци, всяващи ужас у враговете на сектата, а и вътре в нея. Думите на Архонта се смятат за думите на повелителя му и също не подлежат на обсъждане.
Княз (Prince)
Вампир управляващ владение, което се намира под контрола на Камарилия, се нарича княз. Обикновенно това е могъщ вампир от клана Вентру или Тореадор, макар да са известни и княз от клановете Бруджа, Носферату и дори Малкавиан. Князът има абсолютната власт да установява, дарява или отнема територии или да обяви някоя местност забранена за лов. Князът може да обяво някое място за Елизиум (неутрална земя, на която е забранено да се бие), а също така и да призове на Кървав Лов на бунтовници и другомислещи, нарушили Шесте Традиции.
Обикновенно князете контролират цели градове, а понякога и малки държави, така например има княз на Париж, княз на Чикаго, княз на Атланта, княз на Швейцария и т.н. Князете на градовете често от векове живеят във владенията си, затова те имат достатъчно време за да изградят стабилна управленска структура, и обикновено са прекрасно осведомени какво става в града им.
Благородните (Primogen)
На княза обикновенно му служат група съветници, избрани от най-цилните старейшини от различните кланове. Тези старейшини помежду си се наричат «благородни». Макар теоретически власта на княза е абсолютна, князете , които не обръщат внимание на думите на благородните, обикновенно скоро биват салени или убити. Благородните остоянно се стремят да разширят правата си и постоянно плетът интриги един срещу друг и срещу княза.
Старейшини (Elders)
Старейшините са вампири, просъществували 300 и повече години. С течение на времето те са овладели много магически способности. Повечето от старейшините са ужасни, страшни, коварни, безжалостни и подозрителни същества. Те са готови на всичко, за да запазят власта си и затова притесняват и манипулират младите новообърнати вампири, унищожавайки конкурентите си.
Служители (Ancillae)
След старейшините следват служителите. Те са обикновенно са на възраст между 100 и 300 години. Случва се, че някои амбициозни млади вампири стигат до това звание и по-рано. В съответствие със званието си тези вампири обикновенно служат като помощници и девереници на старейшините. Обикновенно те си имат свои нтриги и конфликти, естествено не толкова мащабни като при старейшините.
Новообърнати (Neonates)
Още по-ниско от служителите стоят вампирите, създадени преди по-малко от 100 години. Новообърнатите, въпреки грижите полагани за тях, често са използвани като размени фигури в коварните игри на старейшините. Такова безчувствно обръщение, подпомогнато от присъщия на младото околение стремеж към независимост, кара младите вампири често да роптаят срещу действията на старейшините. Освен това трудно е да изпитваш симпатия към стар тиранин, роден в епоха отделена от тази на твоето раждане с 300 и повече години.
Предполага се , че повечето ви начални персонажи ще бъдат новообърнати.
Елизиум (Elysium)
Повечето млади вампири разглеждат традицията на Елизиума като отегчителна и отживяла времето си, но това все още е една от най-съблюдаваните традиции сред каинитите. Князът може да обяви част от владението си за Елизиум – място без насилие. Тук вампирите могат да се наслаждават на ноща, да дискутират разни неща помежду си, да поплетът интриги. Тук също така се провеждат важни срещи между вампирите, така че всеки вампир е бил там поне веднъж за да разговар със княза или старейшина. Най-вече това е поле за игра на старейшините, и младите вампири не трябва да го забравят.
Елизиумът се намира под защита "Pax Vampirica" , което ще рече , че та не трябва да има никакво насилие и че Елизиумът се явява неутрална територия. Естествено не на всички им стига търпението и тук таме се чуват остри подмятания, но се очаква че вампирите ще сумеят да сдържат темперамента си определени рамки. Ако двустрани извинения не са достатъчни, то виновниците просто ги извеждат от Елизиума с препоръка да работят над себе си. Ако ли ситуацията излезе извън контрол, то Князът може да накаже виновниците.
Обикновено Елизиумът е някоя културна сграда, например театър, музей, галерия и т.н. Често за Елизиум бива обявен нощен клуб или убежище на някой Събрат. Във всеки случай от посетителите на Елизиума се очаква прилично облекло и примерно поведение, поне заради съблюдаването на Маскарада.
Правилата на Елизиума са крано прости:
Не територията е забранено насилието. (Повечето Князе стигат и до забрана за носене на оръжие, за да не изкушава хулиганите да го използват).
Под заплаха от Окончателна смърт е забранено да с унищожават предмети на изкуството. (Към «изкуство» се отнасят също така и създателите на изкуството, което прави клана Тореадор първи почетатели на Елизиума).
Елизиумът е неутрална територия. (В този случай е важно да се помни най-главното: това което ще се случи зад границите на Елизиума е съвсем друга история. Така че новообърнат оскърбил старейшина, трябва да намери начин колкото се може по-тихо и тайно да напусне Елизиума).
Винаги съблюдавай Маскарада. (Това се отнася най-вече за лова).
Да се появиш в Елизиума гладен е проява на лошо възпитание. Естественоя леко освежаване понякога е допустима, но лов в околностите на Елизиума може да предизвика подозрения. Ако Събрат води гост в Елизиум, той отговаря за поведението на госта.
Сабат (Sabbat)
Сабат е кръвожадна и мрачна секта, вечни врагове на Камарила. Независимите кланове и клановете на Камарила ги смятат за безумни диваци и тълпа кръвожадни чудовища. Всички останали кланове в известна степен смятат Сабат за рожба на Дявола, и не без основание. В това време когато Камарила се опитва да се скрие сред смъртните и пазят жалките остатъци от своята човечност, Сабат проповядва съвсем друга философия. Вампирите от Сабата няма да се подхранват от хората като кучета и да позволяват да бъдат командвани от група Старейшини. Те по-скоро се наслаждават на безсмъртието си и въобще не го смятат за своето проклятие.
Първоначално, Сабат бе събрал в себе си остатъците от разгромените участници на Великия Бунт, и с течение на времето се развил до нещо по-смъртоносно. Сабат си поставя за цел да “освободи” всички вампири от оковите на Патриарсите и техните прислужници – Камарила и нейните лидери. Сабат вярва в легендата за Каин и Патриарсите, и затова членовете му предпочитат да се наричат каинити.
Предържайки се към жестоките принципи на социалния Дарвинизъм, членовете на Сабата отстояват догмата на превъзходството на вампирите – учение , за това че вампирите се явяват върха на хранителната пирамида и не трябва да го скриват от смъртните, а точно обратното – открито да доминират над тях. Това отношение към хората често се проявява в действия , които от човешка гледна точка са ужасяващи и жестоки. Затова към Сабата често се присъединяват групи отчаяни подлеци, нарушили Традициите на Камарилия.
Сабат смята, че той стои над смъртните, а смъртните са нужни само за препитание и развлечение. Та нали вампирите имат свръхестествени сили, които могат да им помогнат да управляват тълпите. На кого му рябва глупавия морал на смъртните, особенно ако си кръвопиец и безсмъртно чудовище. Но това все още не означава че сабат правят всичко което им харесва. Вамирите на Сабата са напълно различни, това се отразява на постъпките им.
Вампирите на Сабата не искат да си мат работа с хората или с тези които се представя за такива. Хората те разглеждат единствено като храна, нещо като домашни животни. А вампитите оито скриват истинското си «аз» са напълно презирани от Сабата. Много от тях моат да напуснат града и да се отправят в далечно странствие. Затова обстановката в сабата е доста напрегната и самата секта страда от това. Тези градове , които са под власта на Сабата , са гнезда на насилие и разврат. Всяка нощ стават огромно количество убийства, изнасилвания и грабежи. Още по-лошо става в градовете , за които се водят битки между камарилия и Сабата. Мексико Сити, Детройт, Маями и Монреал се намират напълно под контрола на Сабата. За Ню Йорк, Атланта и Вашингтон все още се водят боеве.
Така Сабатът разорява всеки град до който се докосне. Той се развива като злокачествен рак. Първо съвсем незабележимо, а след това, когато из целия град върлуват бойни отряди, вече е прекалено късно. Може и да не са «по-лоши» от умопомрачените Старейшини на Камарилията, но някак си по често привличат вниманието. Сабат планирано тероризиа хорското население на града и го разрушава.
Все по-често и по-често Сабата надделява над Камарила. Много млади вампири в знак на протест пред властта на Старейшините се присъединяват към перспективния и могъщ Сабат. Много от градовете, бивши владения на Камарила, сега са обиталища на Сабата или се намират така да се каже в патово положение. Князете на Камарила се страхуват от нарастващата мощ на Сабата, и не без право. Животът на всичките вампири в градовете е поставен на карта. Затова агентите на Сабата в градовете на Камарила не чакат никаква милост. Те безпощадно биват преследвани и унищожавани от силите на Княза и Старейшините.
Миланския Кодекс (Code of Milan)
Миланския Кодекс, като основен сборник закони на Сабата, е създаден през 1493г. През 1933г. след няколко Граждански Войни вътре в сектата, избухнали в резултат на подялба на сферите на влияние в Северна Америка, текста на Кодекса бил реформиран.
«С тържествена клетва на Регента Горчист, този текст се признава за истински Милански Кодекс. Одексът е бил прегледан и преписан от оригиналния монускрипт тази нощ, 21 декември, 1993 година. От пепелищет на Великата ни Война да бъде Мир.
Клетва на вярност, задължаваща вярно да се следват всичките правила, наложени от този Кодекс в името на благоденствието на Сабата, бе дадена от Регента и Консисторията в присъствието на лидерите на всичките фракции и петдесетте други свидетели. Този преразгледан Милански Кодекс е съгласуван с болшинството от фракциите на Сабата. Всички останали фракции са длъжни или да приемат преразгледания Милански Кодекс или да напуснат сабата.
I. Всички членове на Сабата ще бъдат единни в своята подкрепа на Регента на сектата. В случай на необходимост ще бъде избран нов Регент. Регентът ще поддържа освобождаването от тиранията, предоставяйки свобода на целия Сабат.
II. Всички членове на Сабата ще бъдат верни на лидерите си, до тогава, докато лидерите им са верни на Регента.
III. Всички членове на Сабата безприкословно ще изпълняват Писаните Ритуали.
IV. Всички членове на Сабата ще спазват думата на честа по отношение еди към друг.
V. Всички членове на Сабата ще се обръщат един към друг като равни – справедвиво, поддържайки силата и единството на Сабата. Ако е необходимо, потребностите на Братята ще бъдат задоволени.
VI. Всички членове на Сабата са задължени да поставят потребностите на сектата над своите, без да се обръща внимание на разходите.
VII. Този, който не спазва този Кодекс, не се смята за равен и достоен за помощ.
VIII. Така е било и така ще бъде вечно. Лексталионис ще бъде основа на правосъдието над безсмъртните, на което се подчинява целия Сабат.
IX. Всички членове на Сабата ще защитават един друг от враговете на сектата. Личните врагове ще си остават на лична отговорност, ако това не подкопава безопасноста на сектата.
X. Всички членове на сектата ще защтават територията на сабата от другите сили.
XI. Духът на свободата ще бъде фундаментален принцип на сектата. Всичките членове на Сабата ще очакват и изискват свобода от лидерите си.
XII. Право на Маниакален Двубой ще се изолзва , за да изглажда споровете между членовете на Сабата.
XIII. Всички членове на Сабата ще подкрепят Черната Ръка.
Допълнения към Миланския Кодекс.
XIV. Всички членове на сабата имат право да контролират поведението и действията на другарите си в сектата за да осигурят свобода и безопасност.
XV. Всички членове на Сабата имат правото да призовават към събиране на своите перове и непосредствени лидери.
XVI. Всички членове на Сабата ще действат срещу онези членове на сектата, които се възползват от пълномощиятя и власта , дадена им от Сабата, за своя лична облага. Наказателната мярка ще бъде избрана сред средствата, одобрени от кворума на Вътрешния Кръг.
Клановете на Сабата
Ласомбра (Lasombra): Имат най-голямо влияние, неговите членове владеят контрола над силите на сенките.
Цимице (Tzimisce): Клан на извратени учени и магьосници, печално известни със своята жестокост. За членовете на този клан е известно, че те владеят способноста да изкривяват и изменят своите или чуждите тела.
Отстъпници (Antitribu): Представители на други кланове, присъединили се към Сабата и напълно отхвърлили идеите и стериотипите на клановете си.
Организацията на Сабата
Основата на Сабата е Глутница (Pack). Сбирщина от вампири, които поне номинално имат обща цел. Глутниците на сабата могат да странствуват от град на град, оставяйки след себе си само болка и разрушения. Или пък такава глутница може да се устаниви в един град и там да твори тъмните си дела.
Въпреки привидния хаос, царящ в Сабата, в тази секта през вековете на нейното съществуване се е образувала своя структура на организацията и властта. За това много спомогнали вампирите от клана Ласомбра, взели като прототип на организацията на сектата Католическата църква. Идеала за свобода, за който са се борили участниците на Великия Бунт и към които продължава да се придържа Сабата, са се въплътили в двойния стандарт на членовете на Сабата. Всеки вампир се възприема първо като член на глутницата си , и чак тогава вече като член от някой ешелон на властта на сектата. Дори Регентът и Серафимите могат теоретически да се намират на ниските стъпала в йерархията на глутницата си, и в същото време да се ползват от привилегиите на ръководители на сектата. Макар че естествено е, че възрастта на вампира и опита и могъществото придобити с годините, оказват важно влияние.
Цялата организация на Сабата се върти около двойния принцип на лоялноста и свободата. Вампирите могат да правят всичко което поискат, но трябва да остават верни на Сабата. Най-много Сабат мрази страшните приказки за Патриарсите и се опитва да намери начин да спре Геенна, или поне да я надживее. Двата основни клана – Ласомбра и Цимице – унищожили почти всичките Старейшини на своете кланове. Всички останали вампири ги следват и им се подчиняват с надеждата някой ден да направят същото и в своите кланове.
Бътрешните конфликти, интриги и борби за власт разкъсват Сабата от вътре, със всяка крачка напред той прави две назад. Тази секта няма истинско всеобхватно ръководство.
Самите вампири на Сабата утвърждават, че са нещо като «антикланове». Естествено без да се броят Ласомбра и Цемице. Повечето вампири се посвещават на сатанизма, Вуду и на други немного популярни религии. Извращенията и жестокоста са любимите оръжия на Сабата, и те подхождат към това със истински профисионализъм.
Регент (Regent)
Регентът отговаря за мащабните планове и стратегии на сектата. Совет на могъщи вампири, наричан Консистория, го подкрепя. Бидейки символ на власта на Сабата, той има малко реална власт над сектата като цяло, и често е презиран от младите вампири, като фигура представляваша властта (именно това срещу което се бори Сабата). Измежду задълженията на Регента са : избор на използваната тактика, преглед на рапортите, модериране на отношенията между членовете на висшия ешалон на сектата и изготвяна на заговори срещу враговете извън и вътре в сектата. В течение на съществуването на Сабата е имало само четирима Регенти. От 1995г. насам Регент е Мелинда Галбрайт, отстъпничка от клана Тореадор пето поколение (според други източнии е Ласомбра четвърто поколение).
Кардинали (Cardinal)
Кардиналите отговарят за работите на Сабата в рамките на големи територии. Под себеси те си имат архиепископи, които се грижат за регионалните въпроси. Адачата на кардиналите е да движат делата на Сабата и да ръководят кръстоносните походи, тоест разпространяването на власта на Сабата над другите градове и области. Заваемането на градове е трудна задача и може да отнеме години за подготовка и планиране. Също така кардиналите са длъжни да следят новозавзетите градове да не бъдат обърнати в руини от масите ма Сабата, защото така те губят стойноста си.
Примаси (Priscus)
Примасите са могъщи вампири , избирани от Консисторията за неоценим принос в делата на сектата. Макар че някои примаси и достигат до някакво равнище на политическа власт, в крайна сметка те не са отговорни за контрола над някое владение или за координацията на ударите и военните действия. Примасите са съветници на Сабата, споделящи мъдроста си с кардиналите, Регента и архиепископите. Повечето примаси са от клана Ласомбра, Цимице, или отстъпници от Тореадор, и мнозина от тях приживе са били лордове, стратези и завоеватели. Неможе да има примас по-млад от 200 години, което говори красноречиво за трудността да се постигне това звание.
Архиепископи (Archbishop)
Архиепископите се назначават от Кардиналите като лидери на градове или области. Архиепископите носят отговорност пред тях , а също така са длъжни да осигуряват интересите на Сабата в града. Повечето Архиепископи поддържат Маскарада, макар и не в такава строга форма както Камарилия. В крайна сметка вампирите от Сабата не са идиоти. Те могат да презират смъртните, но те ще бъдат сериозна заплаха, ако някога решат да се разбунтуват срещу Каинитите. Архиепископът също така е и духовен водач на даден град, и повечето о тях са били Свещенници глутницата си , преди да станат Архиепископи. Затова Архиепископите осъществяват контрол, или активно участват в много от Маниакалните Двубои в пределите на града, а също така отговарят за местните Неписани ритуали.
Епископи (Bishop)
В случаите когато града ням Архиепископ, функциите му се изпълняват от съвет от 3-5 Епископи. Обикновено епископите са по-млади и по-неопитни от Архиепископите. Затова те се събират съвети , където предимствата на едните компенсират недостатъците на другите. Макар че принципно епископите трябва взаимно да се допълват, нормално е когато на едно място се съберат няколко силни лидери да се получат търкания. Затова Епископите, редовно отчитащи се пред Кардиналите, могат лесно да покажат на “проблемните” Епископи къде и е мястото. Както и Архиепископите, Епископите са отговорни за духовното израстване на Каинитите (покрай административните задължения). Също така, пак както и Архиепископите, повечето Епископи са били в миналото Свещеници на глутницата си, но се срещат и бивши Предводители.
Предводители (Ductus)
Предводителите са лидери на глутниците в Сабата, отговарящи за «рутинни» деа и задачи на отделните глутници. Те поставят задачи пред членовете на глутницата, и приценяват развитието на глутницата. Предводителите организират редовно Есбати за да поддържат единството на глутницата и вземат участие в Ритуалите.
Свещенници (Priest)
Свещенниците са духовните лидери на глутницата. Те осъществяват контрол над Ритуалите на глутницата, и удържат членовете на глутницата от пътя към инфернализма. Свещеникът е втори по значение във глутницата и ако Предводителя бъде убит , той поема властта до избирането на но Предводител. Ритуалите изпълнявани от Свещеника имат за цел да укрепят лоялността на членовете на глутницата един към друг и в сектата. Ритуалите могат да са различни за всяка глутница, Свещениците използват различни вече съществуващи набори или си създават свои собствени. Има ритуали които знае и използва всеки Свещеник. Най-известният е Побратимяването.
Паладини (Paladin)
Иначе наричаи тампилиери или темплари. Група смъртоносно опасни телохранители, които слижат на Старейшните на Сабата. Те нямат никаква организация. Да бъдеш наречен Тампилиер е голяма чест и доказателство , че си силен и изкустен боец. На Тампилиерите им е забранено да членуват в Черната Ръка заради конфликт в интересите.
Черната Ръка (Black Hand)
Черната Ръка е елитна военна част, намираща се под разпореждането на старейшините на Сабата. Това е един вид “Черни барети”. Те са специализирали в методите на войната, такива като убийства, интриги, разузнаване, терор, нарушаване на Маскарада, също толкова добре колкото и в ръкопашния бой. Членовете на Черната Ръка се призовават само при голяма необходимост или за крайно важни цели, обикновено на малки групи, които остават активни в продължение на дълги периоди от време. Макар че Черната Ръка вярно служи на Сабата, някои старейшини се страхуват, че ако Черната Ръка бъде призована цялата, тя може да се опита да им отнеме властта над сектата.
Черната Ръка има твърда йерархия, обоснована както върху личното могъщество така и на способностите на нейните членове. Най-долу се намират редовите изпълнители: майсторите на ръкопашния бой, разузнавачите, убийците, майсторите на Тауматургията. Над тях стоят Гледащите, които направляват действията на Черната Ръка на територия, колкото една голяма или няколко малки държави, граничеши помежду си. Доминиони стоят над Гледащите и управляват цели региони. На самия връх на йерархията стоят четири Серафими. Смята се че Серафимите сеподчиняват директно на Регента, но всъщност той може само да ги моли за помощ в решаването на проблемите на Сабата.
Инквизиция
Инквизицията на Сабата е група за намиране и наказване на инферналистите в редовете на Сабата. Инквизицията се е зародила след като Сабата забелязал увеличаването на броя членове на сектата, следващи Пътя на Окровенното Зло (абладани от или служещи на демоните). Инквизиторите притежават голяма власт – те могат да идват и си отиват, появяват се неочаквано, без предупреждение, за да не дадат на виновника шанс да се приготви за идването им. Вампир, обвинен в инфернализъм, може да бъде заклеймен, разкъсан на парчета, изгорен или дълго измъчван. От друга страна, вампир, признал се за виновен, ще изпита безкрайно бавна и крайно болезнена Окончателна Смърт.
Ритуали
След Превръщане вампирите от Сабата биват веднага погребвани. Следва ритуал, по времето на който вампирът трябва сам да се изрови от могилата си, трябва да премахне в него последните останки от неговата Човещина. След това той е готов да се присъдини към своите другари от Сабата като чудовище, а не слаб човечец. Това е Писан Ритуал, наричан Церимония по Създаване. През него преминават и вампирите от другите секти , искащи да се присъединят към Сабата.
Ритуалите на Сабата се делят на две групи – Писани и Неписани ритуали. Писаните са задължителни за всичките членове на сектата, а Неписаните обикновенно възникват в различните глутници и се практикуват само в тях.
Сабат се опитва да подкупи или да сплаши тези, които са застанали на пътя му. Много от ритуалите и практиките на сектата са много сходни с тези на Католическата цирква. По време на един от тези ритуали всичките вампири в глутницата поред пият смес от общата кръв в знак на вярност един към друг (Побратимяване). Освен този , в Сабата се практикуват и много други ритуали, за главен атрубут на които може да послужи кръвта, огъня, змеи, трупове и т.н. Главната цел на тези ритуали е колкото е възможно повече да се сближат вампирите в Сабата помежду си и да повиши доверието на едни към други.
Независимите
Четири клана на вампирите не са пожелали да се присъеденят към борбите между Камарилия и Сабата. Техния път е различен от идеалите и политиката на тези секти – всеки от тези кланове изповядва и практикува свои възгледи върху историята, съществуването и целите на Братството. Те продават услугите си (мамейки при всеки изгоден случай) и на Камарилия и на Сабата.
Независимите кланове
Асамити (Assamites): Безпощаден клан на наемни убийци от Близкия изток.
Последователите на Сет (Followers of Set): Тъмен култ на вампири, осветили се на поклонение към змееподобния бог Сет.
Джовани (Giovanni): Затворено семейство некромансъри и финансисти.
Равнос (Ravnos): Номади-цигани, мошеници и крадци.
Анархи (Anarch)
Някои млади вампири се опитват да запазят независимостта си от Камарила и Камарила. Тези вампири наричат себе си “Анархи” или “Бунтовници”в чест на онези, които са започнали Великия Бунт през XV-ти век. Голяма част от тези съвременни бунтовници са банди подли хищници, отклонили се от клана Бруджа. Камарила се отнася към тя като към термити – незначителни един по един, но потенциално опасни, ако им бъде позволено да се размножават и разпространяват повече.
Инконню (Inconnu)
История
Инконню, както започнаха да се наричат по-късно, първоначално са били коалиция между Вентру, Ласомбра, Малкавиан и няколко Истинск Бруджа, които са контролирали различните фракции в Древен Рим. Въпреки, че голяма част от времето си са го прекарвали в караници помежду си, те са били способни да се обединят, представлявайки много сериозна за онова време сила. С тайната помощ на тези, обладаващи хилядолетен опит, стратези и политици Рим се е сдобил със своето неоспоримо превъзходство в региона на Средиземноморието. Едно от най-важните действия на Инконню е било разрушаването на Картаген – цитаделата на Бруджите, през трета Пуническа война. Макар Инконню и пряко и косвено са намеквали, че Бруджите в Картаген са в съюз с Демоните и затова той трябва да бъде разрушен и по този начин пречистен, истинските причини за гибелта на града е много по прозаична и има най-вече икономически мотиви. Но каквато и да е истина , разрушаването на Картаген довело до многовековно противопоставяне на Инконню и клана Бруджа. След края на Пуническите войни много Тореадор започнали да се заселват в Римската Империя и някои от тях се присъединили към Инконню.
Само първото столетие на Новата Ера в редиците на Инконню започнали да се забелязват сериозни разногласия. Изминалите векове скриват от нас истината за онези събития, но е известно, че по времето на император Август Тореадор заедно с няколко съюзници от Малкавиан фактически отстранили Вентру от управлението на Империята. Тази коалиция, получила значителна власт, не просъществувала дълго, но успяла за времето на своето управление да предприеме няколко успешни действия, като например завладяването на северния регион Драция, контролиран от Цимице. Продължетелния конфликт в крайна сметка довел до унищожаването на Римската Империя, паднала под ударите на варварските племена, водени от Вентру и Цимице. След падението на Рим Вентру реорганизирали сектата, но повечето Тореадор , недоволни от завръщането на Вентру към власта, напуснали сектата.
През Тъмните векове бившите покровители на Рим се опитвали да създадат нова империя по негов образец, но не постигнали много. Те са подържали разни управляващи династии, включително и линията на Меровингите, но именно в Римо-католическата Църква те намерили най-близкото подобие на отминалата си слава. Обаче плановете им често се проваляли, тъй като обикновенно зад сцената на някое събитие се намирали няколко манипулатори действащи един срещу друг, понякога без сами да осъзнавт това. Недоверието едни към други растяло, и само смъртта на Саулот, Патриарха на клана Салюбри, подтикнала Инконню отново да се сплоти. Но това е само част от истината. Смърта на Саулот нанесла сериозен удар по установения ред и станала тласък за сплотяването на сектата. Главният стимул била общата ненавист къ клана Тремер. Сектата направила значителни постъпки за тяхното унищожаване, но били затруднени от това , че клана Цимице не допускал сектата до Источна Европа, където най-вече се вихрили войните с Тремер, а също така и от това,че част от членовете били убедени, че аулот сам планирал смъртта си и затова не се изисква отмъщение. Освен това повечето Инконню били перекалено заети с управлнието на владенията си за да нанесът значителни удари на Тремер.
Това което наистина е довело Инконню до днешната им организация е Великият Бунт на Отстъпниците и Диаблери което Августо Джовани извърши над Кападокий. Оцелелите старейшини видяха колко лесно се сгромолясаха всичките им опити да достигнат лична власт и могъщество. Диаблери, което преди не е било толкова чест явление, изведнъж се превърнало в заплаха. Инконню все повече се отказвали от достигане на материалното благополучие и все повече се интересували от духовните аспекти на съществуването си. Дори най-прагматичните от тях започнали да възприемат мисълта че отказването от Джихада е единствения начин да спасят своето безсмъртие.
Издигането на Августо Джовани също така станало причина за безпокойство. Също както и Тремер, Джовани започнали да изтребват другите членове на клана, чийто Патриарх са убили. Обаче Тремер са се ползвали с одобрението на Братството, благодарение на своята вековна пропаганда, чрез която са дискредитирали жертвите си, придавайки им демоничен облик. Джовани обаче не получили подкрепа от другите кланове и им се налагало да унищожават Кападокий със собствени сили. Затова те разработели специален ритуал помагащ им да откриват членовете на Кападокий от голямо разстояние.
Всички тези събития накарали Инконню да разрабитят ритуал, който превърнал замъка Ханедоар неуязвим за всякакъв вид нападение. Наскоро сформирания Съвет на Двенадесетте провъзгласил пред целия свят новата политика на сектата. Мнозина от бившите члеове на сектата, сред които и Митра, княза на Лондон, непожелали да загубят положението и влиянието си в Братството, но в същото време поканата била приета от някои старейшини на Тореадор и Бруджа. С времето все повече старейшини , уморени от Джихада, се присъединявали към сектата, докато Инконню не достигнала могъществото което има сега.
Членство
Никой не може просто да помоли да встъпи в Инконню. Огато настъпи момента, те само намират кандидата и му предлагат да встъпи в сектата. За да встъпи в сектата кандидатът трябва искренно да се откаже от участието си в Джихада, да бъде достатъчно могъщ и да се откаже от опитите да минипулира другарите си.
Близоста на вампира към Каин е едно от задължителните условия за встъпването в сектата. Кандидатът трябва да е поне от 6-то Поколение. Ако е било извършено Диаблери , сектата научава колко отдавно е било това и с какви мотиви – ако от момента на Диаблери не е минало достатъчно време, най-вероятно е кандидатът да бъде отхвърлен (Диаблери с цел да се встъпи в Инконню веднага води до отказ). Макар че възраста също се взема под внимание (кандидатът трябва да над 300 години), близостта до Каин е първостепенна.
Обаче правилата са по-меки към тези, които са достигнали до Голконда. Такива Събратя се разглеждат, като достатъчно зрели и с голям потенциал, и се ползват с дълбоко уважение вътре в сектата. Често по време на достигането до Голконда вампирът контактува с някого от Инконню, а след това сектата му предлага членство. Всички успешно достигнали до Прозрението получават покана. Понякога има изключения за тези които постигат Голконда по Пътя на Властта и Вътрешния Глас, но дори и тогава всеки случай се разглежда индивидуално. Не успелите в постигането на Голконда обикновено никога не биват поканени в Инконню.
С кандидата се срещат двама или трима Инконню, предлагайки му да встъпи в сектата. При отказ сектата може да повтори поканата си след 100 или 200 години , като през това време сектата продължава да наблюдава кандидата. При съгласие новия член се отвежда в замъка Ханедоар, където той изрича тържествена клетва пред Съвета на Дванадесетте, според която се отказва от своето участие в Джихада, от задълженията си към друга секта и клана си, а също така и от всички други блага които вампирът е получавал извън сектата. Лидерите на сектата са способни да разрушат Кръвните Връзки, с които може да е свързан кандидатът, а също така да го дарят със сила да устоява на страха и магията обвиваща замъка Ханедоар.
Изгоди
Освобождаването от Джихада само по себе си е сериозно предимство, също така подкрепата на останалите членове на сектата никак не е за подценяване. Макар че никой от Инконню не е задължен да се притече на помощ на другар по секта, освен по изрична заповед на Съвета на Дванадесетте, приятелството между членовете на Инконню често е по-силно от формалните съглашения, обединяващи сектата. Освен това Инконню често споделят знанията си един с друг, което включва и обучение в нови Дисциплини.
Още една изгода от включването в сектата е освобождаването на нови член от дълговете му. Всичките задължения поти от кандидата преди приемането му в Инконню се смятат лишени от законовата си сила, а задълженията към членовете на Инконню могат да бъдат опростени или намалени, макар и с известна загуба на статуса на новоприетия в сектата. Но обикновенно Инконню избягват да предлагат членство на вампири с прекалено много дългове.
Задължения
Има много малко правила, които членовете на Инконню се очаква да спазят, а тези които са задължителни са още по-малко. Членовете на сектата са задължени да не участват в Джихада - това е основното правило. Дори незначителни контакти със не-Инконню трябва да бъдат кратки и безпристрастни. Инконню също така трябва да се грижат за оцеляването на Децата на Каин. Но това не означава че Инконню не може да убива вампири при самозащита или по други причини. Съветът на Дванадесетте разглежда всеки такъв случай и ако членът на сектата не бъде уличен в участие в Джихада, той се смята за невинен. Обаче убийството на другар от сектата се разследва с цялата строгост на закона и виновния незабавно бива унищожаван.
Напускане на Инконню
Събрат може да напусне сектата доброволно или да бъде изгонен по решение на Съвета на Дванадесетте. В по-голямата част от случаите Съветът не се намесва в делата на членовете на сектата и Събратът може още няколко столетия да се смята за Инконню, дори да не поддържа контакт със сектата и не участва в делата и. Единствена причина за изгонването на вампир от Инконню може да бъде връщането му към Джихада или ако е навредил сериозно на някой друг член на сектата или а делата на самата секта.
Съветът на Дванадесетте
Съветът се състои от Крета, Нблюдателя от Тремер, и още единадесет най-опитни членове на сектата. Членовете на Съвета запазват положението си до Окончателната си Смърт или до отстраняването си от поста. Новите членове се избират от самия Съвет сред най-опитните членове на Инконню. Възрастта и опита са от първостепенно значение, но Съветът се старае да избере тези , които със уменията си ще допълват останалите. Членството в Съвета е голяма чест, мнозина отказват да влязат в него, обикновено, за да запазят своята независимост.
Задълженията на Съвета са да събират и анализират информацията , постъпваща от Наблюдателите, решаването на споровете между членовете на сектата, а също така да помагат на Наблюдателя на Тремер. Съветът би могъл да има далеч по-голяма власт, но се задоволява и с тази която има. Членовете на Съвета разбират , че тяхната цел е да сплоти най-опитните и могъщите Събратя, а всеки опит да бъде създадена твърда централизирана власт във сектата би отблъснала от Инконню мнозина от вероятните кандидати.
Наблюдатели
Тази длъжност обикновено се избира доброволно – да станеш Наблюдател над град, държава или регион, в който живеят поне 50 Събратя. Непосветените в делата на Инконню смятат, че Наблюдателите са могъщи Събратя, в чиито ръце се намира цялата информация за наблюдавания обект и начините той да бъде манипулиран. В някои случаи това е вярно, но обикновено всеки наблюдател по свой начин изпълнява дълга си, без да следва каквито и да било стереотипи. Доста често се случва обектите на двама Наблюдатели да се пресекат и да се насложат един върху друг. Обикновено Наблюдателите скриват званието си , но понякога изпълняват и открито дълга си, и дори влизат в съобщества на Братството без да скриват статуса си. Такива Наблюдатели обикновено са под строго наблюдение от страна на Съвета, да не би такава откровеност да навреди на сектата.
Задълженията на Наблюдателите са прости: да съобщават на Съвета за всички необичайни събития. Под необичайни се разбира поява на нова Кръвна Линия, всякакви проявления на свръхестествени явления, драстични промени във властта, политиката и идиологите във съобществата на Братството и т.н. Решение за това какво може още да заинтересува Съвета се оставя на преценката на Наблюдателя. При отказ ли неуспех при изпълнение на дълга си пред Съвета могат да доведът до печални последици за Наблюдателя.
Извън сектата много малко вампири знаят че Инконню има и Наблюдатели, чиито обекти са клановете и Кръвните линии. Тези Инконню изучават историята, политиката, слухове за своите обекти. Обикновено самите те принадлежат към клана или Кръвната линия , която наблюдават. За Тремер, Последователите на Сет и Джовани положението е различно. Крет, харизматичния Вентру, член на Съвета на Дванадесетте, пое отговорността да бъде Наблюдател на клана Тремер и другите членове на Съвета всячески го подкрепят. Наблюдателите на Джовани и Последователите на Сет имат същия статус в Инконню. През ХХ век Съвета често е обсъждал необходимостта от назначаване на Наблюдател над Кръвната линия Самеди, но все още не е приел окончателно решение.
Фракции
Инконню, като и всяка многобройна организация има в себе си няколко фракции. Обаче, поради отсъствие на твърдо централно ръководство и относителната идеологическа свобода вътре в сектата, нито една от фракции не се разглежда от други като отстъпничество. Разногласията по различни въпроси предизвикват единствено оживени дебати и дискусии между членовете на различните фракции.
Фракците се появяват, развиват се и изчезват през вековете на съществуването на Инконню, обикновенно във връзка със случващото се в света на смътните и в съобществата на Братството. Обаче има две фракции, съществуването на които не прекъсва вече дълго време. Първите обикновенно се наричат «Търсещите». Тази фракция вижда в постигането на Голкондата висшата цел на съществуването на Събратята. Тези които вече са постигнали Голкондата , търсят сред другите членове тези, които са на път да я достигнат, за да им помогнат. Целта на Търсещите е да помогне на всеки вампир да постигне природата си, както те я разбират.
На противоположната страна на разбирането на този проблем са «Пречистващите» Независимо от зловещия подтекст на това название, членовете на тази фракция са доста меки в действията си. Те смятат, че постигането на истинската природа на вампирите може да се постигне и с по-прагматични средства – развитието на науката и магията.
Преди столетия тези две фракции са били относително равни по численост. Но от епохата на Ренесанса насам Пречистващите станали много повече, фактически болшинство от Съвета на Дванадесетте принадлежат към тях. Потъпкването на другомислшите обикновено не е присъщо за Инконню, затова е маловероятно, че Съветът накога ще предприеме нещо срещу Търсищите.
Кланове и Кръвни линии
Само на Съвета на Двенадесетте е известен пълният списък на членовете на на сектата. Ако един Инконню иска да се срещне с друг, когото непознава, той може да се обърне към Съвета или друг Инконню.
Аримейн, Ваали, Кървавите Братя, Дъщерите на Какофонията, Джовани, Самеди и Тремер: Няма техни представители в Инконню.
Ассамити: Само няколко Ассамити са се присъединили към сектата. Сред тях няма по-млади от 1500 години. Всички те са ретици и са презирани от клана си.
Бруджа: Споменът за Картаген все още е силен в клана. Обаче някои от тях, които са се родили след падението на града, все пак са се присъединили към Инконню.
Каппадокий: Смята се , че Джовани са унищожили всичките Кападокии, но ако все пак някой е оцелял – сектата за него е най-сигурното убежище.
Последователите на Сет: Двама или трима отстъпници, които, възможно, са напуснали пътя на основателя на клана си. Всички те се намират под строго наблюдение от страна на другите Инконню.
Гангрел: С тяхната любов към дивата природа о отчуждаването им от съобществата на Братството, Гангрел са много близки по дух към сектата 0 възможно че те иат повече членове в сектата от всеки друг клан.
Гаргоили: Напълно възможно е , че първият Гаргоил е член на Инконню, но другите представители на тази Кръвна линия отдавна не са се виждали с него.
Каесид: Само няколко представители на тази загадъчна Кръвна линия са се присъединили към Инконню.
Ласомбра: След смърта на техния Патриарх мнозина Ласомбра стигнали до необходимост от промяна на възгледите си. Мнозина от представителите на «старата гвардия» на този клан са членове на Инконню.
Малкавиан: Малкавиан се вписват в редиците на Инконню, също толкова лесно колкото и в редиците на Камарилия или Сабата.
Нагараджа: Много малко от тях имат Поколение, достатъчно за встъпван в Инконню. Само двама или трима са били поканени да станат членое на сектата.
Носферату: И Носферату и Никтуку получават покани за встъпване в сектата, но задължително условие за тях е клетвата да забравят за враждата на едните към другите.
Стария Клан Цимице: Също като Ласомбра, великият бунт на Отстъпниците е накарал мнозина представители на този клан да преразгледат приоритетите си. Мнозина от тях са се присъединили към Инконню поради недоволство от ръководството на клана си.
Салюбри: Всичките Салюбри получават покана да встъпят в сектата след постигането на Голкондата, макар че пребивават в Инконню за кратко време съобразно традицията, според която потомъкът извършва Диаблери над Господаря си.
Тореадор: Не много са Тореадорите върнали се в сектата, но все повече и повече от представителите на този клан започват да мислят, че техната страст към прекрасното и Джихад са несъвместими.
Истинските Бруджа: Повечето представители на тази Кръвна линия, които не са се присъединили към Истинската Черна Ръка, са Инконню. Естествено , всичките , поне на вид, са се отказали от своята омраза към потомците на Троил.
Цимице: Много малко от тях се прсъединяват към сектата. Най-вече защото за техните покани лобират представителите на Стария клан Цимице, и защото много малко Цимице могат да съоветстват на изискванията към кандидата за встъпване в сектата. Но има поне един Цимице Инконню – Влад Тепеш, по-известен като Дракула.
Вентру: На членовете на този клан им е много трудно да се простят със власта и могъществото си, но , колкото и да е невероятно, в сектата те са доста.
Пътищата на Просветлението
В Инконню се практикуват много Пътища на Просветлението, Пътят на Човечноста и Via Bestiae са най-разпространените. Също така често се срещат Пътят на хармонията, Пътят на Съглашението на Честта, Пътят на Изгореното Сърце и (най-вече в последните години) Пътят на Вътрешния Фокус. Не се ползват с уважение Пътят на Каин и неговия предшественик - Via Sanguinus , оправдаващ Диаблери. Изжестно е, че практикуващите Пътя на Откровенното Зло и Пътя на Тифон никога не биват поканени да встъпят в сектата, защото те могат да подействат деструктивно на организацията.
Катакомби
Преди Съветът на Дванадесетте да успее чрез магия да скрие замъка Ханедоар, Инконню обикновено са се събирали в катакомбите под градовете, някога влизащи в състава на Римската империя, такива като Париж и Константинопол (сектата била принудена да прекъсне събиранията си в катакомбите на Венеция, които са били наводнени от Джовани, макар че според Наблюдателите на този клан той все още има убежище там). Катакомбите на Рим все още си остават най-популярно място за срещи заради малкото количество на Събратя в града и двустранното съглашение с римските Носферату.
Женева
Толкова често споменаваната в книгите за Света на Мрака, Женева все още си остава обичайното място за срещи на онези Инконню, които поради някакви причини не искат или не могат да посещават замъка Ханедоар. Князът на Швейцария, Гилиам, осигурява гостоприемство за всеки Инконню пристигнал в страната. На тези срещи Събратята си обменят информация и ,най-важното, могат да общуват помежду си в по-приятна атмосфера, отколкото в замъка Ханедоар или катакомбите.
Shalkamense
Тайния архив на Инконню е достъпен само чрез магията на Съвета. Shalkamense (или Shalkamain) е голяма библиотека , която се намира някъде под морското равнище и е защитета от магия. Някои Събратя смятат , че в библиотеката лежи паралезираното тяло на Каин. Инконню се подсмихват , но не отричат подобни твърдения. Всяка мисъл на Каин, Сет и Патриарсите може да бъде намерене тук. Естествено ако търсещия се оправи в лабиринтите на библиотеката. Повечето книги са много древни, а някои се датират дори от времето на Първия и Втория Град, но има и много нови издания. Възможно е , че в библиотеката може да бъде намерена пълната Книга на Нод, или поне тук се намират най-много от фрагментите и.
Дори ако някой се бе наел да създаде каталога на тази библиотека, то изгубил хиляда години, той пак би призналч че все още не е открил някои неща. В библиотеката постоянно се случват необясними дори за старейшините на Инконню събития. Мнозина чуват в нея звуци и намират доказателства, че в библиотеката се намира някой незабелязан от другите. Мнозина Инконню си шепнат, че каин наистина се намира в библиотеката, други смятат , че това е Лилит.
Стереотипи
Ассамити: Колко низко са паднали тези велики войни! Но поне имат макар и една причина да са благодарни на Тремер.
Бруджа: Пуническите войни бява «грешка на младините ни», и все пак не трябва да забравяме, защо сме го направили. Трябва да се държим с тях безпристрастно, но твърдо.
Последователите на Сет: дали са все още оръдие в ръцете на основателя си? Това не е важно. Избягвайте ги или ги убивайте.
Гангрел: Те са наши по-малки братя и ние трябва да се държим с тях подобаващо.
Джовани: Те се опитват да се изолират от нас колкото се може повече, възможно да имат за това основателна причина.
Ласомбра: те са благородни , независимо от пренебрежението и към смъртните. Връзката им с Бунтовниците и Сабата е била грешка.
Малкавиан: Слушайте всичко което те казват, но вярвайте на малкото от това което чуете.
Носферату: Един от най-мъдрите кланове. Тяхната вътрешна борба носи разочарование, мака че ако бяхме заели някоя страна, щяхме да застанем против Никтуку.
Тореадор: На тях прекрасно им преляга порочния печат на властта, който са предобили Камарилия.
Тремер: Възможно е в основата на тяхното съществуване да са неизвестните ни планове на Саулот. Във всеки случай трябва да бъдат строго наблюдавани.
Цимице: Тази тълпа е забравила, кои са те. И заразлика от донякъде оправданата им злоба към старейшините си, действията им нямат никакво оправание.
Вентру: Както и повечето те оценяват съществуването си по властта и богатството, забравяйки за истинската си природа.
Ваали: Някои от нас са били унищожени от тях. Ако ги срещнете – нападайте първи, без колебание и жалост.
Гаргоили: Пряко доказателство , колко далече могат да стигнат Тремер. Те са елементарни , но будят уважение.
Каесид: Те са странни , но заслужават доверието ни.
Стария Клан Цимице: Те отделят прекалено много внимание на старите си традиции. Жалко, че заради това са обречени на забвение.
Салюбри: Отнасяйте се към тях също като към Гангрел, но бъдете по-предпазливи. Не е нужно да ги смущавате със прекалено уважение.
Самеди: как въобще могат да съществуват? Внимателно ги наблюдавай.
Истинските Бруджа: Те са пазители на велика мъдрост, но тяхната омраза към Събратята си е безсмислена.
Патриарси: Като символи на единство на клановете са незаменими, но като реални същества са много опасни. Възможно е да ни предстои сблъсък с тях. За щастие мнозина от нас ги познават още от древноста.
Анархи: Имат идеали, но нямат дисциплина.
Камарилия: Имат дисциплина, но нямат идеали.
Сабат: Деца. Някои от тях са се захванали с лова по обясними и рзбираеми причини, но идеалите им по своята същност са саморазрушителни.
Итинската Черна Ръка (Източната): Група мистици, които имат на какво да научат, а сигурно и сами са научили много от Саулот. Те не показват желание да се съюзят с нас, но е възмойно все пак да се поддадът на убежденията ни.
Истинската Черна Ръка (Западната): Ние знаем за тях от хилядолетия, о не разбираме целите им, осве унищожаванто на клана Цимице.
Източните Събратя: Те са ни напълно непознати и ние тряба усърдно да ги изучаваме. По-добре да го направим , преди това да са сторили младите Събратя.
Кръвните връзки: Веригите на Патриарсите, и въпреки това полезен инструмент за мъдрите.
Братство: Ние сме най-могъщите същества на тази планета, но въпреки това трябва да сме предпазливи.
Смъртните: Също толкова голяма заплаха, както и собствения ни вид, но щом успяваме да се крие от Братството, то с тях не би трябвало да имаме проблем.
Маговете: Колкото по малко работа си имате с тях, толкоа по-добре. Казвайте им олкото се може по-малко, макар те и без това да знаят повече.
Лупини: Някои от нас могат да си имат работа с тях, но трябва да са пределно предпазливи. Ако предезвиате яроста им – бързо се крийте.
Призраци: Много нещастни същества, ако могат так да се нарекът. Ние трябва повече да ги изучаваме, за да разберем по-добре пътищата на Джовани.
Мумии: Тъмнте карти в колкодата. Макар и да са полезни, не е добре да им се доверяваме прекалено.
Лъже-Инконню
Съществувят много Старци, които по едни или други прични не искат да се присъеденят към Инконню. Те по много неща приличат а членовете на сектата, с изключение на това избягват съобщестата на Братството, предпочитайки диви пустинни места. Мнозина млади Събратя ги смятат за Инконню и се отнасят към тя съответно. Отшелниците обикновенно не го отричат, смятайки това за по-голяма гаранция за безопасноста си. Инконню от своя страна не възпрептстват това, смятайки че покривалото на тайната обвиващо сектата няма да е излишно.
Истинската Черна Ръка (True Black Hand)
История
Истинската Черна Ръка съществува основно като невидим призрак, ужасно чудовище, с което плашат непокорните Чада, като фи слагат да нанкат в гробчетата им. Голяма част от вампирите вярват, че Истинската Черна Ръка е мит, и че те не са се сблъсквали с нито един от безумните воини на сянката. Те смятат , че ако не си пъхат носа в делата на Сабата, то и Истинската Черна Ръка няма да се занимава с тях.
Корените на Черната Ръка са в дълбоката древност. Тя е ного по стара от Сабата, Камарилия, обществото на Лупините или кралството на Феите, това е почти най-старата организация света. Когато Мумиите са ходели по земята и все още тепърва откривали тайните на безсмъртието въскресението, вече буйно са цъфтели първите прорастъци на култа към Смъртта, наричан Тал'махе'Ра (Tal’mahe’Ra). В продължеие на столетия, Тал са изучавали смърта и живота след нея, обръщайки се за помощ към маговете Евтанатос и духовете на Бездната. Ставали са много необясними неща и за Тал не е било известно нищо педи а се обединят с маговете Евтанатос и магьосниците от Света на Призраците, за изследват съвместно областите на дълбоката сянка (490г. до н.е.). През 489г. до н.е. по време на последната си експедиция Старецът от клана Цимице, Анделеон, намерил интересно същество, което го зарази със страна болест. По-късно сред многото съкровища докарани от Тал от Дълбоката сянка, Анделеон усетил в себе си странна сила, която нарекъл Промяна. В продължение на няколко години се смятало, че Анделеон се е сдобил с рядък дар, и той го предавал на другите чрез обучение и на потомците си чрез Кръвните връзки. Само след като Тауматургите разбрали, че причината за Дисциплина Промяна е ужасно създание от онези, които се наричат Гълтачи на Души Тал разбрали , че са в беда. Последователите и потомците на Анделеон са били проследени и избити, това е бил първият Кървав лов в историята. Дали самият Анделеон е оцелял , остава тайна. В продължение на столетия Тал са скривали тайната на Промяната, и на стария клан Цимице му се натяквало задължението да се очисти света от заразата. Борбата срещу злобния Гълтач на Души се превърнала в тайната задача на Тал - Истинската Черна Ръка. Ръката използвала властта си и своите подчинени за да убива онези които обладават Дисциплината Промяна или е обсебен от Гълтача на Души. Някой най-богати членове на сектата са били спасени чрез сложен ритуал, но 99% са били унищожени (всеизвестно е , че по-добре да се презастраховаш , отколкото да съжаляваш по-късно). Това е истинското занимание на Истинската Черна Ръка. Всичко останало е само прикритие, необходимо за да се запази контрола и властта над Камарила, Сабата и другите членове на Братството.
През времето на най-мрачния период от Великия Бунт на Отстъпниците (1420г.н.е.) Тал’махе’Ра се присъединили към Сабата и станали известни като Manus Nigrum. Те стоварили всичките сили на ада върху главите на враговете на Сабата и това станало главна причина Сабата да успее да сключи Съглашението на Шиповете през 1493г. Именно по време на сключването на Сълашението Manus Nigrum станали известни като Черната Ръка и се оттеглили от центаъра на вниманието в тайна. Истинската Черна Ръка започнала да отзовава членовете си, мнозина от които били в състава на Камарилия и другите секти, и да разпространяват влиянието си от Европа към Африка и двете Америки, Изтока и другите региони. Членовете на Ръката се присъединли към останалите, живущи в град Енох, който е огледален образ на Първия и Втория Град на Каин и се намира в Земите на Сянката, където обитават Призраците. Ръката изпраща там много от членовете си за да се обучават и набират сили докато тяхното присъствие в нашия свят отново потрябва на Патриарсите. Истинската Черна Ръка създаде Лъже-Ръката, в която влизали членовете на Черната Ръка на Сабата, за да я използват като инструмент за въплатяване на волята на Истинската Черна Ръка. Сто години са били необходими за създаването на Лъже-Ръката (тя е завършена през 1520г.). роцес на набор на нови членове готови да бъдат верни на Ръката без излишни въпроси отне на ръководството на Истинската Черна Ръака още няколко години.
Настоящето
Сега Черната Ръка на Сабата има около 300 члена. Мнозинството (240) и понятие нямат за кого работят и защо правят това, което правят. Никой не задава излишни въпроси, тъ ато членство в Черната Ръка преди всичко означава повиновение. Останала част от Черната Ръка се състои от членовете на Истинската Черна Ръка и следи Лъже-Ръката да работи бързо и ефективно. Това са най-вече Серафими и Доминиони (висшето ръководств на Сабата) и мнозина от тях вербуват членовете на Истинската Ръка, ако те станат достатъчно могъщи и заемат достатъчно високо положение.
Членство
Истинската Ръка подбира членовете си като има пред вид две неща:
Може ли този член да бъде полезен за осъществяването на главната цел на Истинската Ръка и нейните второстепенни цели (да запазят властта си, да наблюдават всички, да обучават други), при това без да са предатели?
Може ли този член да бъде контролиран и управляван (независимо дали е избран или не)? Може ли да бъде контролиран без да разбере кой в действителност стои зад Камарилия и Сабата?
Ако кандидатът не отговаря на по-гореизброените условия, той не се допуска до членство в Истинската Черна Ръка. В Камарила членуват около 40 члена на Ръката, които направляват сектата в посока изгодна на Истинската Черна Ръка. Те обикновено заемат постовете на Князе или член на Съвета на Дванадесетте, или заседават в Примогена. Истинската Ръка манипулира ръководството на Камарила, така че да може Ръката да управлява сектата.
В другите области ма още 50 члена на Ръката, разпределени по региони, населени от Асамити, Последователи на Сет и Ваали. Те поддържат отношенията между Ръката и Асамитите, вербувайки нови членове, когато е необходими, и използвайки останалите като ударни отряди. Те също така убиват всичките Послдователи на Сет и Ваали , които намират, за да забавят разрастването на клановете и да прозрът в плановете им. Тези членове на Ръката се организират в групи , наречени «Камути» и наподобяват спецподразделения които са били дислоцирани в Хаити. Всеки член на Камута е високопрофесионална машина за убиване, имаща дълга биография , наситена с разрушения и хаос. Камути от по 3-5 члена са унищожавали хиляди убежища на Събратя и като цяло вършат всичко което Истинската Ръка изиска от тях.
Кой е верен на Истинската Черна Ръка? Списъкът е динамичен:
Няколко мумии, магове и призраци се използват от Ръката нард с Върдолаците (Лупини, преминали Превръщане) и други стрнни същества. Сред членовете на Истинската Ръка могат да бъдат откритиняколко култа към Геена, Примогени на градове в пълен състав, членове на Инконню, Архонти, Князе, Архиепископи, Епископи, Примаси и дори еди Бдящ. При това на Ръката служат четири семейства Гули. Постоянно на нейно разположение е поне една друпа магове и голяма бройка Новопревърнати и Служители. Висшия ешелон на власта на Истинската Черна Ръка основно е съставен от Кръвната линия на Стария клан Цимице, Истинските Бруджа и Нагараджа.
Организация
Черната ръка (има се предвид цялата организация включваща и Истинската и Лъже-Ръката на Сабата) се управлява от таинствена личност, носеща титлата Дел'Рох. Дел'Рох управлява Черната Ръка от тронната си зала на втория етаж на Черната Цитадела, разположена в центъра на Енох. То седи на същия трон, на който е седял Каин, когато наравно с хората е управлявал Първия Град. Помагат на Дел'Рох десет Серафими на Истинската Ръка, които получават заповедите си директно от него. Сред тях са трима от четирите Серафими на Сабата, двама членове на Камарилия (от 40-те скрити в нея членове на Черната Ръка), и петима от членовете на Камутите. Последния Серафим от Сабата няма никаква представа за ставащото. Трима магове Евтанатос, наричани Личове, служат на Дел'Рох като съдии и лични представители. Заедно със Серафимите те образуват Съвета на ринадесетте Визири.
Визирите управляват както доминионите на Истинската Черна Ръка, чиито членове са разпръснати по источните земи или са членове на Камарилия, така и Лъже-Ръката, ръководена от тримата от четирите Серафими на Черната Ръка на Сабата.
Почти всички членове на Ръката водят двоинствен (и дори тоинствен) живот. Сред тях може да е вашият Ментор, вашият Княз или онази жена, стояща в сянката. Никога не може с точност да си убеден , че някой не е член на Истинската Черна Ръка.
Цели
Доколко е фанатична Черната Ръка? В Енох на четвъртия етаж на Цитаделата се намират телата на четиримата спящи Патриарси. Никой никога не е свалял свещените печати от вратите за Четвъртия етаж, но Дел’Рох и другите висши ръководители на Черната Ръка понякога в съня си получават послания или говорят с Патриарсите. Ръката вярва че така им се предава волята на Патриарсите, Меча на Каин, и следва указанията и заповедите на четиримата , спящи на Четвъртия етаж. Тримата от четирите все още спят – това са Тореадор Арикел, Вентру Вентру и Носферату Абсимилиард. Кой е четвъртия Патриарх, все още не е известно, но маговете, които се опитват да проникнат на Четвъртия етаж през Астрала, виждат размит образ на човек, който не спи и броди из стаите. Може би чака докато се пробудят останалите? Мнозина смятат , че това е самият Каин, който направлява Ръката според волята си.
Следва Продължение !!!Редактирано от Ekimmu на 05.01.07 21:23.
|
Секти и групи вампири
