|
|
| Тема |
 Моят пореден разкошен разказ |
|
| Автор |
lachistein™ (all that jazz) |
|
| Публикувано | 02.08.06 18:52 |
|
|
|
RUSTIC BAROQUE
Измежду сочните жълти круши човек трудно можеше да различи месестата главичка на овдовялата кикимора. Само дългите парцалени въжета, които вече седмица силно се развяваха изпод короната на злощастното дървище, навеждаха на мисълта, че освен на презрял плод, там горе можеш да попаднеш и на презряла от мъка и години същинска человешка пастърма.
Старата круша стърчеше неумолимо насред нивата, а добрата стара яловица Щериана тихо изплакваше единственото си око, кацнала на най-отрупания клон. Два пресни чвора сякаш нарочно бяха разпнали до край мизерната й престилка.
Долу се бе събрало пъстро множество и глъчката беше нетърпима. Стари жени виеха на умряло, докато невръстните им внуци замеряха вдовицата на Шегор с остри глинени отломки и разпенени незнайно защо беснееха между полите.
След дълго чакане някакво изпотено голобрадо келешче донесе единствената стълба, която можеше да се намери в селото, опря я о крушата и с последни сили изпръхтя като презорено добиче, за да се гътне по-мъртъв и от покойния Шегор. Мъжете избутаха лекия труп и направиха път на девера на Щериана, за да се изкачи, да поеме изтрещялата буля в обятията си и да я смъкне на земята. Но едва преполовил ребрата на пършивата стълба и глутница дечурлига профуча под краката му. Той изкрещя и срутвайки се, се вкопчи в един от парцалите, точещи се от кръста на вдовичката, която мълчаливо полетя с него.
Мъртви. Той отдолу... а тя отгоре му. Лоша нива.
***
Рано сутрин Щериана месеше. Впиваше кокалести ръце в суровия хляб, въздигаше го и подмокрена с все сила го запращаше в брашното. Накрая разкъсваше ризата си и с „Шегор” на уста се хвърляше след него в нощвите...
Привечер нагиздена и пременена свенливо го изпичаше, за да сподели с него леглото си. И спеше с хляба до сутринта, а на сутринта Щериана месеше нов...
***
Шегор тихо се измъкна от семейното ложе. Избръсна се, нави си най-личния пояс и както всяка нощ отиде... на къра. Но този път нивата го поиска завинаги.
| |
| |
| 
|
|
