|
Дойде най-накрая. Чаках цяла вечер, като всяка друга идването на ранното утро.
Ето вече небето се избистря и първите срамежвили проблясъци припълзяха.
Стоях аз на моят балкон и наблюдавах тази трансформация за хиляден път може би а около мен се чуваха звуци, пеене
"Why not write a story where the ending is a fairy-tale"
"Why not behave the same way as the heroes in the fairy-tales often do"
Моят Лов за вечерта приключи и сега Аз Бенджамин Вампира ще направя последен кръг из местността. Тези земи които аз бродя всеки ден. Всички възможни капчици кръв и импулси енергия, погълнах и изконсумирах.
Стана ми ясно още отдавна, че гладът ми вече не може да бъде задоволен от този град и съществата обитаващи го. За това ще ида на друго място временно, за да възтановя своите сили и възможности, да заситя своят засилващ се хроничен глад.
За мой най-голям ужас усежах как силата ми намалява и възможностите ми предоставени от тъмният дар отслабнаха и намаляха вече далеч не са това, което бяха едно време.
Сега, когато протегна кокалестата си ръка насред някъде, импулсите сладка, жизнена енергия отслабнаха и почти се заличиха. Изсъхна този град, трябва да заситя своят глад!
Стихотворенията ми, думите ми губят своята жизненост и въздействие, губят своят блясък и сила.
Простосмъртните с които прекарвам време било то жертви или познати вече не са в състояние да ме заситят. Кръвта им е прекалено спокойна и студена, чувствата и вълненията им, чиято мощ аз смуках и крадях вече угасна.
Това мое гладуване ме остави във бледата сянка на вампирът, който бях едно време. Уникалните ми способности и умения вече трудно се поддържат, да не говорим развиват.
За това, Любими мои
Трябва да ви споделя. За тези които не знаят.
Освен моят глад има и още една много важна причина заради която ще заминавам. Трябва да отидем с Барона до морският град да посетим нашите мирно чакащи булки.
Планираме да тръгнем понеделник сутринта с трен до Бургас.
Там ще видя Брат ми Уилиъм и ще отседнем в града 5 дни, което значи че ще се върнем специално за важната среща на 5-ти Август, на която ще присъстват нашите Пловдивски роднини.
Това трябваше да ви кажа Любими мои, безценни.
С Баронът Вакарелхаузен ще направим всичко възможно да пристигнем в прилично време за важната среща на 5-ти. Чакайте Ни!
Бележка към Татко:
Тате ти имаш здачата да изпълняваш моят дълг докато ме няма а именно да предпазваш и служиш както на брататя ми (синовете ти) така и на сестрите ми (дъщерите ти). Знам, че ще се справиш:) Разчитам на теб. Също така тате се грижи и за дъщеря ми (внучка ти) и за Приви и Лорда да се грижиш също:)
Велик си тате не забравяй;) А аз съм толкоз велик, че даже ти напомням
Your Faithfull Guardian and Servant,
Benjamin
Money It's a crime.Редактирано от Benjamin_Andre на 30.07.06 07:00.
|
Ранното Утро.
