Омагьосан кръг и ти вървиш в спирала
надолу надолу, без да забелязваш, че вече си минавал оттук
всичко се повтаря, всичко е един кошмар
лош сън, от който събуждане няма
дъждът вали и ти тичаш
но сенките те преследват, чуваш зловещия кикот
не можеш да избягаш, тичаш по движеща се пътека,
изкачваш се по слизащ ескалатор
опитваш се да се удавиш, но законите на физиката карат тялото ти да изплува нагоре
скачаш от скалата но гравитацията загубва мощта си и се понасяш сред облаците
летиш, летиш, носиш се пасивно без цел, без посока
животът ти няма смисъл, защо да живееш?
Но нима и смъртта има смисъл?
Защо да умираш – това се случва само веднъж
Докато ако живееш можеш да усетиш болката хидяди пъти
Все по-силно и по-силно, докато не те погуби
Докато не избледнееш като призрак сред пясъчните часовници на чуждите животи, заключени под бронираните си стъкла
Посягаш към тях, но те са недосегаеми за теб
Няма живот за теб
Но и смърт няма

////////////////////////


Нож. Стоманено острие като бръснач. Кръвта по него проблясва в червено в синхрон с налудничавия блясък в очите ти. Искаш да убиваш. Отново и отново. Веригата е започната, но откъде? Нима нещо,което няма край има начало? Стискаш дръжката по-здраво. Никой няма да ти го отнеме! Никой няма да ти отнеме способността да се защитаваш, от всичко и от всички... но от теб самия кой ще те защити? Нож в сърцето ти... раздира те всяка секунда, не един, а хиляди ножове, хиляди остриета разрязват раздърпаната ти покварена душа. Спасение няма. Смъртта не е такова. Там отвъд те чака отмъщение, отплата жестока за злите ти дела. Всяка душа, коята си разделил от тялото й преждевременно ще желае да раздели твоята на парченца доволно малки, за да не съумеят да се съберат отново. Болка и страдание. Това което причиняваш ти се връща стократно. Но нима е възможно да не причиняваш болка? В този свят изпълнен с черно зло, дори доброто е мрачен оттенък на сивото. Доброто е просто по-малкото зло. Няма надежда. Няма вечен мир. Всичко е една игра. Всичко е агресия и състезание за оцеляване, надпревара с предварително известен край. Ти си обречен, както и всички останали, не ще има спокойствие след живота. Няма да умреш. Не днес. Така ще е по-болезнено, така ще е по-продължително, мъчително очакване на голямото мъчение, на великата смърт, след която няма спасение, защото от живота изход има, но от смъртта не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите