Има пък!! Изчерпа ми се вдъхновението! / Религия и мистика / Вампири

Микелито се размърда бавно, всичко го болеше, но вече почваше да се калява и не му правеше впечатление. Изказа негудованието си в няколко ругатни към Карл. Когато през съзнанието му мина мисълта за него, той инстинкивно потръпна и със светкавична бързина се премести до стената и опря гръб в нея. Огледа падналата от тавана греда и по болката, която го спираше да размърда добре раменете си, разбра че именно тя го е била затиснала, на пода все още лежеше Райънън, а от Карл нямаше и следа.
-Проклет да си!-измърмори тихо Микелито и се изправи бавно, охкайки на всяко свое по-рязко движение.
Изрита няколко камъка от пътя, а от пода се вдигна прахоляк примесен с трески от гредите, който го обгърна изцяло. Ядоса се и почна да тупа дрехите си от прахта, но осъзна че действието му няма да даде резултат, затова тихо измърмори нещо и клекна край Райънън.
Чудеше се дали да я буди или да я остави тук, докато сама не се събуди. Определено му досаждаше и нямаше намерение да я буди, като хаби от собствената си кръв, за сметка на тази, която Карл успя да погълне от нея, но и той нямаше къде да ходи. Усещаше че няма много време преди изгрев слънце, поогледа за пореден път прашясалите си дрехи, въздъхна тежко и седна до Райънън.
Намери по-голяма клечка падната от гредата и почна да отмерва времето, като след всеки половин час щеше да прави с клечката чертички по земята. След първия половин час, както сам беше пресметнал се отказа и започна да обикаля нервно.
Дали трябваше да намери Карл или беше по-сигурно да се изнесе от града, докато все още има глава за да го направи? Не, трябваше да намери Карл, но ако той вече беше намерил някой древен или някой древен беше намерил него, ставаше далеч по-сложно. Отново седна на земята и обгърна с ръце коленете си.

-И защо смяташ че ще ти помогна?-каза равнодушно Атер.
-Защото се притесняваш дали случайно някой от древните няма да ми види сметката-отговори злобно Карл.
-Това е невъзможно-възкликна тракиецът.
-Не те разбирам.
-Не е и нужно.
-Вероятно думите ти са ме заинтригували-отбеляза с леко раздразнение Карл.
-Сигурен съм в това-каза спокойно древния и се ухили мазно.
-Тогава ми обясни!
-Търпение, Карл. Каквото и да се опитат да направят, ти няма да умреш. Не могат да те погубят. Не могат! Смятам че и планът на Тирсенос няма да сполучи, колкото и да се старае.
-План?
-О да, естествено че има план, не бих си и помислял че ще се съгласи с нещо което не е изречено от него. Ще използва Адриан....и ще се опита да те убие, е най-вероятно горкото момче ще се спомине прежде...
-Не!-възкликна Карл.
-Не съм казал че Адриан е съгласен, имаме достатъчно време преди Тирсенос да го е превърнал в своя пионка.
-Тогава да го намерим!-каза през зъби Карл.
След първите няколко крачки, които направи, Атер го спря и след като се изхили злобно го попита:
-Къде си мислиш че отиваш? Знаеш ли къде е? Знаеш ли как да стигнеш до там? Сигурен ли си че няма да те отведа далеч от тук, за да те предпазя от евентуалната заплаха, която може да е той?
Карл го погледна изненадано, направи още няколко крачки напред, след което въздъхна и се върна обратно при древния.
-Да и аз си помислих че така ще сториш. Хайде ела, предполагам че Адриан е в пещерите, но няма да минем през входовете на храма, защото скъпия ти Микелито е там и си блъска главата в прашясалия под, а най-вероятно и Тирсенос ще използва тези проходи, всъщност сигурен съм в това. Още докато спях имах възможност да изпратя съзнанието си там, защото ми беше изключително любопитно до къде стигат тунелите на храма. Не са дълги, но са достатъчно стръмни и опасни за да бъдат използвани от смъртните.
Атер тръгна с бързи крачки, но след време осъзна че ходи сам и на лицето му се появи премерено изненадана гримаса:
-Ще дойдеш ли или ще изчакаш някой подивял древен да мине през теб?
-Защо ми помагаш-попита замислено Карл.
-Защото ми е забавно да играя по собствените си правила, в собствената си игра! Хайде, да вървим.
-Само...още един въпрос-каза несигурно Карл и погледна в златистите очи на древния.
-Надявам се да не мога да отговоря.
-Защо не мога да...видя мислите на Адриан. Блокирал ли си...
Атер го прекъсна преди да е свършил и поклати утвърдително глава:
-Най-вероятно Тирсенос е блокирал тази ваша така интересна мислена връзка. Нямам намерение да хабя сили за да се сравнявам с него. Ако имахме време можех да те оставя сам да се помъчиш да се свържеш с него, със сигурност опитите ти щяха да дадат резултат, но щеше изхабиш достатъчно енергия, която точно в момента ти е на изчерпване.