|
Сега ще ви разкажа една поучителна история за Сийка и Иванчо,която ми разказа Дарето, която пък прочела от Галя,която го написала в часа по машинопис.Есетествено около 90% сама си го измиослих,но важното е че брилянтната идея за разказа дойде от болния мозък на Галчето:)
Според не толкова грешната представа на сиелските левенти Сийка бола хубава мома. Всички момци от селото само нея задявали. Тя обаче тачела само Иванчо, който бил малко с щтръкнали уши,но през зима и през лете носел кожен калпак от породист овен,което за онуй време било голяма гъзария(или по-просто прототип на Адидас в наше време). Та този калпак скривал иначе единствения недъг на снажния Иванчо. Айде стига толкова за него,нека се върнем на историята,разказваща за съдбата на момата Сийка,която не била толкова мома,но това е обществена тайна!
Сестрата на Сийка се разболяла многп тежко. Пъшка,охка,цяло село в чудо се видели. Попринцип в такива тежки ситуации винаги викали старата врачка Бонка,която срещу 1 кило ракия(за разтривки както казва тя) прогонвала злите духове и демони от горките хорица. Да,обаче! В този съдбовен ден баба Бонка хванала къра за да събира билки и треви, та не можели да я открият. Защото едновремешния кър не бил като сега. По онуй време като излезеш от село и вървиш 30 мин(или 25 с магаре)-обръщаш се на ляво-кър,обръщаш се на дяясно-кър. Кър като слънце,кър да искаш. Та затуй не могли да намерят баба Бонка. Тогава Сийка веднага се сетила(за голямо учудване на всички,защото че момата била хубава-хубава била,ама не блвстяла с много умствени способнисти(абе с 2 думи-била тъпа като марула). Та въпреки това ваднага се сетила , че моге да натовари сестра си на карущата и въпреки че не било толкова надейна като баба Бонка да я заведе у големия град на лекар... качила се Сийка на каруцата, обаче! Способностите на горкото момичев се ограничавали до тъчене на стана,кактя научила пра пра баба й,поливане на пипера и....и май с това се изчерпвали. Сетила се тя тогава(значи не вила толкова тъпа) да викне Иванчо да я закара. А той би прода дори кобилата на чичо си за нея, та веднага припнал. Тръгнали те с каруцата, а отзад болната сестра....пътували,пътували...накрая огладнели и спрели на една полянка на къра(разказах ви вече,че тамимало много кър),седнали и извадили хляба и доматите(Дарето каза,че нямало сирене). Та както си били самички(сестрата била мн заета да пъшка) Иванчо след мн притеснение и потене,събрал достатъчно смелост и сили,престрашил се и целунал Сийка по бузата(не ми се смейте ама то едно време така било). Сийак се засрамила...качили се пак на каруцата и Иванчо (3-то поколение каруцар) потеглил с пиниз за големия град.. как да е- стигнали. Мистерията тук е пълна,никой не знае как ,важното е че Сийка и Иванчо се венчали! За сестрата не се притеснявайте...по късно ще разберете че тя не била толкова болна!!!
|
Само ни ми съ смейти
