ден от началото на есента през 1388

Мила моя Шевр,
тези французи имат прекрасни език, вино и природа. Седнал съм в средата на една закътана полянка, обграден от прегоряла от летните жеги уханна трева, обагрени в зелено, жълто и светлооранжево дървета, небе чиито нюанси малко по малко се доближават до тези дърветата и тишина. Звъняща тишина. Довтасал от нейде далеч, малък облак се опитва, за сега неуспешно, да затули слънцето. Мила, не знам защо той ми навява асоциации за войната, която се опита безуспешно да ни отдели един от друг.
Войната свърши, има примирие и аз пътувам към теб. Скоро, съвсем скоро двете половинки ще се съединят в едно цяло и всяко нещо ще си дойде на мястото. Изпълват ме тиха радост и спокойствие, които гонят нетърпението, меланхолията и умората от сраженията. Докато ти пиша, в унисон с мен, вятърът изгони настрани облака и слънцето огря полянката, дърветата около мен и ги оцвети в кехлибарено-златно. Един малък, блестящ, зеленикав бръмбар изкочи изпод паднало листо и се спря на по-малко от фут до мен. Поувствах, че сякаш ме наблюдава. Той потърка пипалцата си с предните си крачета и забърза по своя път нанякъде. Утре и аз ще яхна коня си и дългото ми пътуване към теб ще продължи...

Разбрах, ще сте погребали набързо лелята от Бат. Доколкото ми стана ясно, останалите пари от завещанието едва стигнали за погребението. Най-недоволен от цялата работа бил епископът, който се надявал, в завещанието да има солидна част от земите й за абатството. Явно леля Клодет е имала странно и рядко срещано чувство за справедливост, което аз бих нарекъл чувство за хумор. Не знам какво да кажа, след като стаха ясно, че поръчала в завещанието си парите й да се разделят на три равни части: една за изграждане на огромна ферма за кози, друга - за спонсориране на училището по уйчкрафт и уйзардия в Хогуордс и трета - за издигане на каменни стели в Стоунхендж и изкуственото им състаряване. Колкото и да се напъвах, не испях да осъзная защо така е постъпила (особено за третото). Вероятно архангел небесен е слязъл и я е осенил, а за нас бените умове остава загадката.

Мила Козет, вдигни щастливо и смело глава и погледни посоката юг - посоката от която идвам към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите