Константин "Велики" - 307 - 337 г. Лично според мен е решил да консолидира държавата, използвайки монотеистичен култ /на принципа - един народ, един император - един Бог/. Християнството било под ръка, освен това било удобно със смирението и покаянието на което учело /търпи бедняко когато се гаврят с теб,а на оня свят ще си в Рая и всичко ще е наред/...
Миланският му едикт през 313 г. легитимира християнството наред с останалите религии в Римската империя. Никейския събор - 325 г. утвърждава основните символи на християнството, а несъответстващите с догмите учения на Арий и Несторий са обявени за ереси. Константин не разбирал нищо от богословски спорове, но му доставяло удоволствие да гледа как християнските теософи се препират по цял ден. Константин си е останал митраист до смъртта си, а това дали са го покръстили на смъртния му одър няма особено значение за мен. На умиращия човек му е все тая вече...
По-късно ,при Теодосий, /379 - 395 г/ християнството става единствената позволена религия в империята, а езическите храмове за разрушени и имуществото им - конфискувано.
А за годината, когато Рим става средновековен...
Някои я свързват с окончателното падане на града през 476 г. /абдикацията на последния император Ромул Августул/.
Според други - класическият Рим залязва след реформите на Диоклециан /284 - 305 г./ и установяването на доминат.
Според мен обаче края на древния Рим е по времето на Ираклий /610 - 641 г./, когато гръцкият език става повсеместен в Източната Римска империя, а императорът приема титлата Василевс.

Ad majorem pharmacie gloriam!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите