Леденият дъх слиза от планината
Усещаш ли повея му?
как разпилява косите ти…
как милва лицето ти и измива очите ти от страха и болката, от покварата на земния свят
ти си там горе, в планината сред природата и чистият й леден дъх те обгръща…
чуваш шума на листата, клоните се протягат да те прегърнат, гора те обгражда, а в следващия миг се озоваваш на осветена от слънцето зелена поляна…
и все по нагоре и по нагоре, високо в облаците се издигаш ти…
перестите им краища се заплитат в косите ти, синьото небе се отразява в очите ти
слънцето блести и те заслепява, но ти се радваш
усещаш само щастието, празнотата изпълнена с щастие, чистата есенция
няма други емоции…ти си прероден!
Не помниш вече злото, не носиш в себе си нищо земно, отдавна забравил земните наименования на човешките удоволствия
Леденият вихър отвя от теб прашинките на големия град, свали от плещите ти умората от ежедневието и ти се чувстваш като нов, свеж като пролетна капка роса…
Замръзниии…чуваш шепот неясен
И усещаш как клетките ти се свиват болезнено, всяка частица от теб крещи обгърната в лед
Ти гориш, ледът те изгаря по жестоко от най-горещия огън
Агония….но ти не я усещаш, леденият повей е отмил способността ти да усещаш болка
Ти си в безтегловност, отнасяш се все по нагоре и по нагоре…студ. Адска жега. Лед. Вятърът го няма… Мраз е сковал всичко наоколо
Вали сняг и ти вървиш срещу ледения вихър. Косата ти се развява назад и се покрива със снежинките….
Всичко е бяло, ослепително бяло. Слънцето блести, изгаря, но не дава ни помен от топлина, само светлина, божествената светлина, но тя е безплътна.
Изведнъж вече не вали, има само гол лед и ти ходиш бос по прозрачната замръзнала повърхност. Краката ти залепват за земята…боли…изгаря….
Кръвта ти се смразява и изведнъж, о чудо… в белотата тъмнее едно червено петно, приближаваш се. Със сетни сили ти тичаш към червеното петно и го достигаш, локва кръв, собствената ти кръв тече като водопад от небето.
Навеждаш се и пиеш червена вода носеща вечния живот, на съвършенството.
Влизаш под водопада и усещаш как топла кръв се стича навсякъде около теб, затопля те, приятно усещане на мекота и топлина… но започва да пари, гори!
Червените струи са се превърнали в огнени езици. Ти гориш но тялото ти не става на въглен, клетките ти горят, иска ти се да пищиш, но гласът ти вече не е под твоя власт, ти нямаш глас…
Мощен рев оглася планината и в миг осъзнаваш че от пламъците излезе жив дракон, вековен и млад, силен, но крехък и уязвим.
Това е той, Драконът от Планината…
Marissa del Bosco Frozenlady Bloody Marissa Dragon Flight
|