- Не се страхувай, позволи ми да те обгърна
Няма да те боли повече...след като те пусна.
Дишането няма да те затруднява, Защото не ще дишаш вече.
Сърцето ти не ще отмерва неравномерно ударите на съдбата.
Защото животомерът вече ще е спрял за теб.
Ела, не се страхувай, аз ще те отведа там откъдето няма да се върнеш.
Нима искаш да останеш тук? Недей, тук има омраза и поквара, тук има болка и лъжа!...
- Не. – кротко каза той. - Аз ще остана. Защото тук може да е болката, но тук е и щастието. Може да има омраза, но и любовта не вирее другъде. Няма да потъна във забрава, не ще ме подлъжат твоите слова коварни!
- Когато ти отидеш си оттук, няма да чувстваш повече, не ще те интересува дали си добре или зле, защото Теб не ще те има. Няма да има радост, да. Но и мъка не ще има. Няма да срещаш повече усмихнати лица, но и сълзите не ще се стичат веч по бузите ти....
- Лъжовно говориш ти, о Смърт пресвята. Аз искам да живея, предпочел бих да страдам пред това да нямам вече избор. Сега избор ми се предоставя, направих го аз сам. Оставам на земята във света несъвършен. Това не можеш ти да разбереш аз знам го. Но и аз теб нивга не ще те разбера. Върви сама при съвършенството. Вземи обратно своето спокойствие. Макар и глух, и ням да бях, пак бих останал да живея. И светлината да не можех да съзра, ти чувствата не можеш ми отне, сърцето ми човешко, мое ще остане, мое винаги до гроб!
И при тез думи тъмнината се отдръпна, мракът се сгъсти и отново се разсея. Лъч светлина проби небитието и пропусна белотата на живота обратно по пътеката съм хората, към мятащия се между живота и смъртта. Направил бе той своят избор. Събуди се с усмивка на лице. И оживя, видя той цветовете на дъгата, преляха те във снопче светлина. Щастието озари душата му. Щастието че е жив. Мъката му бе изчезнала, попила беше тя във нищото, във нищото отдето появила се бе и Смъртта, изчезнала отново там где нищо не се връща пак. Но той се върна. Силата взе той със себе си и я раздаде между хората. Раздаде им любов, раздаде радост, раздаде топлина. И щастие получи, получи и спокойни старини, затова че бе направил избора, да извърви той пътя си докрай. Пътят му бе труден, но препятствията свършиха в мига щом избра Животът пред Смъртта.
let life happen. love or hate, laugh or cry, but do not die! just be half dead![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif) Редактирано от Bloody Marissa на 24.01.06 03:17.
|