Гняв. Ах това чувство тъй човешко, тъй дълбоко
Така поглъщащо и всеобхватно,
Безразсъдство раждащо, предизвикващо смърт и поквара
Но и благородство и гордост.
Нима можеш да твърдиш че си мъдър щом нивга гнева на своите плещи не си изпитвал?
Нима смееш да се наричаш добър мислител и философ щом душата ти нивга не е изгаряла от ярост?
Не, не можеш да познаеш мъдростта единствено лутайки се из едната й крайност.
Любовта, радостта и спокойствието….но нима са те всичко от което се нуждаеш?
Не. Много по важни за гневът и омразата, яростта и болката.
Защото те са тези които ни свързват най силно, не любовта към човешкия род, а омразата към един-единствен негов представител.
Не радостта че си жив, а гнева че не си умрял във битката.
Гневът е инстинкт, тъй нужен както страхът.
Но защо бягаме ние от тях? Нима можем да избягаме от природата? Нима можем да надвием самите себе си?
Що за битка е тази чийто край е известен още преди началото й да е сложено?..
Това не е битка, това е обречено на гибел обикаляне в кръг, в спирала…
Все надолу и надолу…към смъртта
Нека оставим емоциите си да ни завладеят! Нека усещаме как кипи във нас гневът!
Нека не бягаме! Сили излишни да не хабим, не с себе си да се борим, непобедими сме, но само когато сме в единение с себе си.
Приемете съдбата си – вие сте хора! Живейте, чувствайте, вие го можете!
Не отхвърляйте тоз дар тъй безценен що други дето го нямат не могат спечели…
Не затваряйте в себе си звяра, не го оставяйте вас да погуби, освободете го – тъй именно ще го победите!
Не градете стена около себе си, протегнете ръце и хванете тези на другите.
Почувствайте силата в единението, бъдете заедно, обичайте се, но обичайте и себе си, защото човек който не обича себе си е неспособен да дари любов на другите, той просто няма откъде да я вземе.
Любовта не се създава, тя се прелива от един на друг, тя се видоизменя и изкривява… в един момент е твоя, а в следващия разбираш че нейн роб си бил винаги
И ето- някой пак ти открадна сърцето, но не се гневи сега, не на него, обичай който те мрази, но не мрази който тебе обича.
Гняв. Няколко реда и вече помен няма от него.
Любовта го прогони, сила тъй могъща и древна, сила непобедима, но съчетана със думите няма равен сред битието… Любов!

let life happen. love or hate, laugh or cry, but do not die! just be half dead