Пустота. Самота.
Замръзналият ми дъх ще те изгори до смърт.
Няма смисъл да бягаш. Аз вече съм там, където отиваш.
Аз съм Тук. Аз съм навсякъде.
Безкрайна пустиня, но без пясък, без лед.
Въздух няма и няма вода
Животът отдавна е напуснал,
А след него и Смъртта.
Страхът е избягал, уплашил се от Самотата.
Самота и пустота. Вечна битка.
Война безкрайна и безкръвна.
Погледи празни от злоба, без ненавист
Чувствата ги няма. Не са присъщи те за тях
Безмълвие и тишина, безгласно примирие, безгласни атаки.
Крясък нечут, но усетен като нож пронизващ сърцето ти.
Душата ти се мята и ти изгаряш обгърнат от лед,
Вледеняваш се сред пламъците.
Пищиш, но сам не чуваш гласа си.
Нищото те поглъща и потъваш ти във него...
Ни мрак, ни светлина, плътна сивота
Като здрача на живота, но слънце няма,
Само сивота, от която мрака бяга стреснат.
Дори злото не припарва тук,
Безсилие обхваща и доброто.
Господарка наша. Вечна пустота. Безкрайна самота.
Войната е безсмислена, те вече са едно.
Обединени от раздялата,
Потънали в небето светлина,
Възкръснали от ямата на мрака...
Пустота и Самота.

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME