Re: Клубното ни Сторииии ;-) / Религия и мистика / Вампири

-Хм, той още не е дошъл, но наближава...уви вече е късно за маневри, скъпи
Микелито, най-късно утре вечер ще се запознаеш с Адниан-Карл направи няколко крачки, тревожни мисли не спираха да го тормозят.-А може би вече е тук и само чака подходящ момент...не, вече да е дошъл ако е така. Ха, играе опасна игра-всички играем опасна игра.
Карл продължи да ходи неспокойно из стаята. Микелито се колебаеше дали трябва да отговаря на това, което той казваше или водеше някакъв странен вид монолог със себе си.
-Свитъците! Микелито, къде са свитъците!?-Карл изведнъж се обърна
-Какви свитъци?
-Пророчеството! Колко свитъка имаш?
-От къде знаеш за тях?-попита учудено Микелито
-Дори и глух, ням и сляп знае за тези свитъци, а и за притежателя им, все още не съм такъв, не мисля че ще стана някога.-Карл се усмихна мазно. Един от малкото пъти когато се смееше вътрешно на нещо казано от самия него.
-Трябват ли ни?-Микелито отново се чувстваше объркан, не обичаше това чувство.
-На сигурно място ли са?-забелязваше се някаква незаинтересованост в очите му, но гласът му говореше съвсем друго.
-Би могло да се каже...но смятам че.....Карл?
Вампирът се беше опрял на рамката на прозореца и гледаше някъде в далечината. Очите му за пръв от както Микелито го познаваше изразяваха страх, но и страшен гняв:
-Събудил се, а може би не само той....
-Карл! Поне веднъж ще можеш ли да ми кажеш повече от две думи, които всъщност дори не са отправени към мен?
Вампирът погледна Микелито и се усмихна тъжно.
-Първите вампири са се появили преди цели хилядолетия измежду египтяни, асириици, шумери...Хората ги боготворяли, за тях вампирите били богове-велики и мощни, подобни на хора, но много по-силни...да,богове....
Разбира се, Микелито, нищо не е било както е сега...нищо не беше както е сега...те бродили свободно по земите. Убивали жестоко без никаква милост, убивали наред....Истински божества бих казал, но за всеки вампир идва времето когато се изморява от своето съществуване( макар, скъпи Микелито, тогава вампирите да не са живяли никак самотно, както сегашните вампири-криещи се по сенките) и търси начин да се избави от този живот. Знам че са останали много от тези древни вампири, помня последните от тях, величествени, нечовешки лица, но дори и да ти се вижда странно-изтрадали. Несъмнено цялото това вълнение, което създават тези глупаци ще развълнува и отдавна спящите, а представи си какво ще стане ако се събудят.
Карл спря за малко, отново отиде до прозореца, измърмори нещо и продължи:
-Мъже, жени, деца, животни...вампири-ще убиват всичко наред, уви вече е късно да спрем това, според някои от твоите свитъци, до колкото помня...
-Ти си ги чел?! Но как?
-Имам някаква представа-Карл се усмихна и извади някакво парче хартия, разгъна го, показа го на Микелито и се усмихна още по-широко.
-Но как?
-Свитъците са минавали през много ръце, реших за по-сигурно просто да препиша съдържанието им и да ги оставя да си търсят нов притежател, а кандидати не липсваха.
-Можеше да бъдат унищожени! Всеки през чиито ръце минат ги пази като собствения си живот, а ти просто си ги преписал!-Микелито гледаше Карл и се питаше дали да се гневи или възхищава на подобно действие-Цялото ли пророчество имаш?
-Почти....В Адриан е другата част, надявам се той да не знае.
-Но ти не вярваше!Каза че това са глупости....
-Уви ще се наложи да повярвам. Под това мизерно градче спи вампир, хилядолетен вампир, не знам кое би могло да го спре, не знам как би го спряло, не знам дори дали не е измежду най-първите вампири.
-Как....-Микелито се опита да зададе въпроса си, но Карл не му даде възможност.
-....е създаден първия вампир....Би било прекалено лесно, ако от древните цивилизации се бяха запазили всички сведения. Нямам представа...Мога да прочета и следващия въпрос по изражението ти. Да знам кой спи под този град....Когато древен вампир заспивал, направените от него се страхували за съдбата на създателя им...Вампирът бил пренасян....в друга държава, дори друг континент(повярвай ми за по-старите вампири никога не е имало пречки), познавах един от тези вампири-пазители на древни, вероятно още е тук някъде, ако не е заспал...или мъртъв.
Карл отново спря да говори, замисли се, направи гримаса, като изкриви лицето си, иначе прилично на статуя, погледна с празен поглед Микелито, но очите му сякаж минава през него и продължи:
-.....Инус, така се казва вампирът....разказвали са ми за него, но естествено предимно измислици и хвалебствени думи-нищо конкретно....