Луната грееше ярко, а небето бе празно. Не се виждаше нито една звезда и въпреки това бе светло като ден. Глухият звук от чука на ковача сякаш се сливаше с тишината. Стаята бе огряна от жаркия огън, който пламтеше в огнището. Големият часовник на стената бавно отмерваше времето...тик-так.... тик....так.... Котката отдавна бе заспала и сега приличаше на сиво кълбо прежда захвърлено на килимчето край камината. Животното бе свикнало на ударите на чука и те вече не му правеха впечатление. Внезапно към тях се прибави и тропането на вратата. Сивата топка козина се размърда и наостри уши. Ковачът остави работата си и се запъти към вратата. Резето се отмести със странен скърцащ звук и портата на работилницата зейна широко към студената нощ. Мразовитият вятър навлезе навътре и ковачът потръпна. Той вдигна очи нагоре, за да види кой е неканеният му гост. Ахна от изненада и чукът се стовари тежко на милиметри от пръстите на крака му. Острият звук на удара от метал с камък проряза внезапно настъпилата тишина. Странникът, стоящ на прага отметна качулката си и меката руса коса падна върху раменете му. Това всъщност бе жена. Много красива жена с дълбоки тъмни очи, в които можеш да се изгубиш с поглед, и със снежнобяла кожа, която даваше усещането за студенина, изглеждаше някак нематериална и придаваше на собственичката си вид на човек от друго измерение.
- Може ли да вляза? – попита тя с тих, но същевременно ясен и звънък глас като от хиляди малки камбанки.
- Р-р-разбира се. – едвам промълви той.
Жената влезе и се настани удобно на люлеещият се стол до огнището. Ковачът бързо затвори вратата след нея и вдигна чука от пода, след което я погледна въпросително.
В това време слънцето вече започваше да изгрява. От време на време по някой заблуден слънчев лъч се опитваше да пробие сивотата на утринното небе и от усилията то придоби оранжево-червен оттенък.
Русокосата жена се изправи бавно и тръгна към ковача. Устните й се разтеглиха в привлекателна усмивка, но същевременно разкриха дългите й вампирски зъби. Макар че очите й излъчваха топлина и нежност, в душата на ковача изникна страх, който се разпространи бързо из цялото му тяло и го прободе през сърцето му в див ужас. Стоеше сам в тази стая на самия край на селцето....заедно с това създание, което излъчваше спокойствие, но съчетано със сигурност и хладнокръвие, което значеше само едно – нападение. Паниката скова тялото му. Ледени тръпки полазиха откъм крайниците му и сковаха гърдите му, които издадоха беззвучен стон. Устата му бе широко отворена в безмълвен писък. И тогава тя скочи. Обгърна го с изящните си бели ръце и заби зъби в шията му. Топла кръв преминаваше към гърлото й и багреше устните й в ярко червено. Тя усещаше туптенето на сърцето му. Целият му живот минаваше пред очите й и точно преди да го пресуши до смърт, тя спря. Острите й зъби прерязаха вената на дясната й китка и тя я насочи към устата на полумъртвия мъж. Кръвта потече на струйки към гърлото му и постепенно породи отново живота в него. Той размърда крайниците си и се вкопчи жадно в бледата ръка, която държеше между зъбите си. В един момент тя се отдръпна рязко и той повече не усети допира й.
Ковачът изпадна в безсъзнание и се отпусна безжизнен на каменния под. Някъде далеч глухо прозвуча писък на жена, която като че ли се разделяше с живота си. По-късно на прага на работилницата необяснимо се появи купчинка тъмносив прах....

Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME