Беше прохладна майска вечер, слънцето отдавна бе залязло, но част от светлината му все още правеше отчаяни опити да разсее безвъзвратно настъпващия мрак на нощта. Въздухът бе свеж, но някак натежаваше заради падащия мрак, духаше лек прохладен вятър, който разпиляваше дългите й тъмни коси. Тя отново бе на лов. Едно и също се повтаряше много нощи подред, но тя не знаеше че тази вечер всичко щеше да се промени...
Обикновено излизаше след залез, търсейки подходяща жертва, с която да утоли нестихващата жажда за кръв. Онази вечер, тя бе уморена от еднообразието на живота й в това малко градче и от безсилието да го промени... но трябваше да чака, той й бе казал че ще се върне. И ето че не бе изминала и сто крачки, когато една ръка се опря на рамото й... Беше бяла изящна, с дълги ледени пръсти; тя потръпна, не толкова от студ колкото от предчувствието за нещо зло и непоправимо... Обърна се, и тогава го видя. Той беше висок, с дълга светла коса, която меко падаше покрай раменете му. Имаше дълбоки тъмни очи, събрали сякаш в себе си спомените и мъдростта на цели хилядолетия. Тя го погледна и веднага разбра какво искаше да й каже. Знаеше го още преди това, кошмарите й се сбъдваха, сбъдваше се онзи сън, за който толкова копнееше да не е истина... Там тя срещаше същият този вампир, който сега стоеше изправен до нея и той й казваше ужасната вест... Изведнъж, тя наруши мълчанието и проговори:
- Мъртъв е, нали? Това ли си дошъл да ми кажеш?
- ...Не можахме да го спасим. Огънят бе изгорил не само тялото, но и душата му....
- Неееее! - писъкът й раздра тишината и сърцето й се късаше от болката на загубата. За първи път, откакто бе вампир бе успяла да се привъже така към някой, и не само да се привърже. Макар да звучеше абсурдно, тя знаеше, че това е любов. Затова сега сякаш светът рухна под краката й. Тя се обърна и започна да тича. Отдалечаваше се от дома все повече и повече... Изоставяше всичко познато, отправяйки се към неизвестността.
Beyond life and death, above the heaven & below the hell, there was...ME
|