Артъс поглади нервно белите си коси и върна кървавият Блутгетранкер в ножницата му. Дълбоките му сини очи отразиха отблясъците от доспехите на двамата стражи, които с равно и отмерено дрънчене влязоха в рова на Жертвената Зала. Примигна бързо в знак на досада и облиза кривата си устна нетърпеливо. Дрънченето спря на около два метра пред неравната му усмивка и кънтящ глас сякаш идващ от тъмните дълбини на ада се разнесе спокойно и триумфално:
- Лейтенат Артъс, докладваме за предаването на дъщерята на Великия Жрец от трима доброволци. Всъщност ..... дъщерите на Жреца.....- тук шлемът се запъна, поклати колебливо глава и каза - Да, наистина тя е две.
-Двее? Как така две, беше отвлечена само една!
- Да, лейтенанте..... Но ни върнаха две .....от тях.
-От кои тях? Как така тях?! - белокосият рицар тръсна гневно ръка върху меча си и озъби два реда бели камъни, скрити зад бледосините му устни.
-Ами когато отивали да спасят Клодия, намерили всъщност две Клодии. Какво да правим?
-Откъде да знам какво да правите!!! Некадърници такива! - Артъс закрачи нервно напред-назад със смешната си тромава походка, толкова бързо че всяко негово движение му обещаваше завиден край до тялото в жертвеният куп (безспорно мисъл, която щеше да му хареса... ако беше се замислил достатъчно).
- Проклетият ...... По дяволите.... Къде е сега Екс Мортем за да се оправи сам с тази бъркотия! Когато е най-нужен той все се оттегля в покоите си, безумен некромант! - Мъртвият рицар се усети внезапно какви ги говори и отправи една неуспешно-невинна усмивка към шашнатите стражи, достатъчно верни на Церемонялмайстора за да не се хилят, когато бива обиждан в негово отсъствие.
- Добре, водете ме към тях ... нея ъъъ,както и да е!


Артъс влезе в Тронната зала пръв и опули двете си бляскащи очи, наистина Клодиите бяха две. Стояха пред него и го гледаха мигащо в пълна липса на синхрон и явно не по-малко изненадани от него.Поостанаха известно време така, сякаш цялата вечност бе на разположение някой от тях да подаде началната реплика, разбира се мъртвият рицар се окопити пръв (просто имаше добър кон - Асюратамус и взимаше пример от него в опасни ситуации):
- Ахъм... ъъъ ....Шибан...По дяволите!- Немъртвият рицар закуцука тромаво около двете вампирки в центъра на залата, като сумтеше гневно.
- Къде е баща ми? - каза едната.
- Имам важно съобщение за него.- добави другата.
- Аз имам важно съобщение... ти не си истинска!
- Не, ти не си истинска!
- Аз съм Клодия, първородната дъщеря на мансъра!
- Ще ти се, бездарен двойник, ти си просто копие на великолепния оригинал!- и тропна с крак.
- Не аз, ти си копието!
- А ти си стрела със тъп връх!
- Ти пък си меч на две строшен!
- Ти си изправена кука и не служиш за нищо!
- Ти само говориш глупости!
- Ей сега ще извадя камата!
- А аз, ножът за рязане на хартия!
- Искаш да си ги мерим ли, лъжкиньо?
- Хайде да си ги премерим, моят е по-дълъг!
- Аха!Освен фалшива си и тъпа - камата е по-дълга от ножа за хартия!
- Неееее!Нях, нях, нях!Миналата година имаше спешъл едишън - Grand Couteau de papier*,аз разбира се си го купих ..... за да кормя по-добре!И прерязвам гърла!!!
- СПРЕТЕЕЕЕЕ!Мамка ви!Баща ви, де!Проклятие....какво да ви правя?!- обърна се Артъс към двете капки сълзи.
- Убий нея, а мен заведи в покоите ми!
- Да, да, как пък не- ти си тази, която е излишна!
- Айде да видим тая работа!
- Айде!
Двете вампирки измъкнаха някъде от гънките на полите си кама и нож за рязане на хартия и заеха бойна позиция, гледайки се озверяло в очите.
Едната Клодия нададе боен вик тип "Хари потър в стаята на ужасите" и замахна отгоре надолу към другата. Другата на свой ред пъргаво отскочи встрани в движение познато на феновете на БО II - "Кейн - страйф в дясно" (за неигралите, да го играят, кво чакат- дъ хел).След отместването направи мушкащ удар към гърдите на първата нападателка, която с камата си отби доста умело, имайки предвид финият нож за хартия, това инак неспасяемо попадение. След майсторското отбиване, последва нов замах напречно на торса на Клодия, Клодия се завъртя във форма Шаолински свредел и се оттегли като вятър назад, размятайки поли като подивял суфи в екстаз. Не след дълго ветровете на екстаза доведоха тоз суфи в траектория описваща дъга, точно зад гърба на Клодия (таз с камата), от която удобна позиция последва опит за раздиращ мах към гърба на неподозиращата двойница.Опитът се провали.Другата просто клекна и бързо обиколи заднишком с кама пространството, в което се беше озовала Клодия с ножа за хартия, но също твърде бавно за вихроподобната "Шаолинска възпитаничка", която отскочи навреме и направи блестящ шпагат във въздуха...

"Безумки,ако оня идиот се върне и от тез двте останат само кървави парчета, няма дълго още да имам глава върху плещите си. Макар и въобще да не ми пука за тях... защо не може просто да ги оставя да се избият и да кажа, че съм пристигнал твърде късно? Неее, Амвросий знае. Той е още верен на мансъра. Явно трябва да се погрижа за тез чада на низвергнатия."

- Спрете!Стражи, разтървете ги преди да са си отнесли главите нанякъде!
Стражите доприпкаха, дрънчащи както винаги и успяха да ги разтърват преди да е станало нещо по-сериозно от някой и друг нервен срив в и без туй мъртвата им нервна система.
- Вижте и ме слушайте внимателно!Не ще повтарям! Баща ви ще се върне скоро. Дотогава ще ви държа далеч една от друга за да нямаме изненади като тази.
- Ама той къде е?
- МЛЪК!Докато аз говоря не ща да ви чувам!Той ще дойде и ще реши какво да ви прави.Коя да запази и коя да хвърли на хората...така де - свинете!

В това време един силен вой се разнесе от Рововете, Артъс изтръпна - досега никой не се бе връщал от там, но той познаваше нещата когато се случат, особено ако е за първи път...



*Голем Нож за артия (бел.авт.ред. и др.подобни.)

Somebody call me Sebastian

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите