|
Одисеята на Одикопай
Бе горещо пладне, когато аз изкарвах насъщния и същевременно планувах скорошното си пътешествие. Всичко бе изчислено до минутата, но се появи промяна в началния час и оттам - в почти всичко останало. Трябваше да пътувам на стоп и да пристигна в Пловдив до 10ч сутринтана 29ти, но се наложи да тръгна предишния ден в 19ч с влак. И оттук се започна. Свърших работа в 18ч, приготвих си багажа, изкъпах се на бегом, успях да стигна на гарата в 19:00ч и да си взема билет за влака в 19:15ч, тъй като следващият бе чак от 22:05ч. Оказа се, че този мой влак, бидейки международен и идващ от Букурещ и отиващ в Истанбул, закъснява с 40мин. Колко му е, рекох си и зачаках... Но закъснението се увеличи на 80мин. После на 120. 140... На информацията ме запомниха вече, защото питах доста често кога, аджеба, се очаква да пристигне. Много ми стана интересно как така "Влакът се движи със 180 минути закъснение", защото за да ги натрупа толкова бързо или е бил спрял или се е влачил с човешки ход. Хапнах два-три сандвича и една кола междувременно... ама като станаха 200мин реших да се напия, взех си една минерална от 1,5л и я изпих... омая ми се главата, падна ми пердето и ми идеше да избия цялата гара.... Особено, когато стнаха 220мин. Но най-накрая нямаше пострадали и влакът пристигна в 22:10ч (трябваше да пристигне в 18:30ч и да тръгне в 19:15ч). Излизам на съответния коловоз, а там - народ връз народ, всеки пита кои вагони са за Пловдив и всеки дава различен отговор. Моя милост и още 2ма души отидохме най-отпред и питахме сбирщината от кондуктори, машинисти и т.н. Оказа се, че ще махнат локомотива и ще мушнат два вагона там, които ще са за Пловдив. С нас тримата бяха и още десетина човека (сърби и немци, както се оказа в последствие), които бяха за Истанбул. Та ние се качихме в новите два вагона. Зад нас имаше два вагона спящи за Истанбул, в които никой не се качи. Всички останали за Пловдив, обаче, се качиха в последните вагони... Които бяха откачени и подкарани с друг локомотив, формирайки нов бърз влак (без междинни спирки) за Белград. Горките хорица. Нищо, поне видяха свят. В целия вагон бяхме една шепа хора - аз и един пич за Пловдив, една баба за малко по-натам и останалите 10ина - за Турция. Чакахме 40 минути и тргна влака... дойде чичко кондуктор да ми види билетчето и какво? Били ми продали билет за предишния влак - от 18:15ч. Добре, че на него пишеше, че ми е продаден в 19:00ч, та не ме изхвърлиха от влака. На първо време седнах в едно купе с бабата, да убия един час с приказки. Говорихме си за политика, туризъм боклук, влакове, образование... После я оставих да спи, обещавайки да я събудя, като слизам в Пловдив, да не си пропусне нейната гара. Прекарах останалото време съзерцавайки прекрасно ясните звезди и разширявайки смехотворните си познания по астрономия; разходих се по коридора на вагона и погледах локомотива от 50см разстояние... Двадест минути преди достигане на крайната цел задминахме влака от София, тръгнал в 22:05, и ми стана много приятно, гледайки как десетки хора са се натъпкали. Като стигнах събудих бабата и с другия пич слязохме (Естествено, влакът спря на най-далечния коловоз). Часът наближаваше 01:00 и аз взех едно такси до Шато ЛеВамп. Там бях посрещнат от лейди Фростирия и в последствие от прекрасната домакиня ЛеВамп.
Прекарахме два дена в ядене на пици, приказване, слушане на музика и кланяне на Св Ввликоклиматик Вамповский, и следобяд на 31ви аз потелгих обратно.
Ми т'ва е... ако някоя от тях се сети да добави нещо, нека заповяда.
Лорд Носферату
***
Еми аз ще добавя само моте искрени извинения за некадърното ми гостоприемство (пояснявам-наш'те се опитаха да ме замъкнат на вилата заедно с половината покъщнина, но успяха само нея да отвлекат  )....и такаааа....мен ме оставиха с почти празен хладилник и тн., та се наложи после да ходим за пици (и дюнер), за да “си нахраня гостите” .......после следващата вечер се наложи да изляза от 9 и да оставя Лорда на произвола, за да отчета присъствие на един купон,но аз се показах със силна воля и се прибрах в 12 ! много извинявай Лорди !!! едното и другото се заклевам, че няма да се повторят, най-малкото защото следващия път ще бъда по-подготвена и няма да има изцепки от вида: ”ало,здравей. идвай когато свършиш работа”!
Обещавам Биг Реванш!
Вампи
***
И както се занизаха извиняния, имам и аз да кажа едно-две нещица... Много съжалявам, че те посрещaнето бе така заспало и зомбясало (наистина, много, много извинявай ), а пък не следващия ден трябваше да се прибера вкъщи, да замажа нещата и после със сетни сили да си осигуря покритие и пак да се появя… Но най-много съжалявам, че не можах да те изпратя до гарата !!! Просто си имам твърде строги (хммм… нетактични и държащи ме на каишка по-скоро ) родители, със странни прищявки и хрумвания, пък и се случи точно рождения ден на баща ми, и… просто нямаше друг начин. Извинявай!
Фростенценценцето
(постнато от Frosted heart)
Арманда, не се сърди...Редактирано от Лopд Hocфepaтy на 02.08.05 11:00.
|
Одисея
